Планинка (алпийска) арника, наричана още леопардова отрова, е растение, разпространено в Европа от Испания до Скандинавия и Сибир, достигащо до 60 см височина и цъфтящо през юли. Стъблото ѝ е обло и косместо, завършващо с жълти листенца. Цветът ѝ е ярко жълто-оранжев, с подобна на маргаритка цветна чашка. В много части на Европа е под закрилата на закона.

Цветовете ѝ се използват в хомеопатичната медицина от векове. Особено популярно в Германия, с повече от 100 разновидности. Активната ѝ съставка sesqiuterpene lactone има способността да намалява възпалителните процеси и болката, но съдържа и есенциалната мазнина тимол, флавоноиди, инулин, каротеноиди и танини. Аркина стимулира работата на белите кръвни телца, усвояващи натрупаната се кръв и я разпръскват по подутите и натъртени, стави и мускули. Употребява се външно, при леки травми като артрит, изгаряне, язви, екземи и болки, най-вече в гладката мускулатура за намаляване на болката и подобряване на възстановяването. НЕ се прилага директно върху отворени рани!

Тя има противовъзпалително и антибактериално действие, а като хомеопатично средство действа отлично и е често употребявана при мускулни разтежения, разкъсвания, хематоми и натъртвания. Арника резорбира кръвоизливите, спомага стопяването на тромбите, класически хомеопатично средство за нормализиране на кръвното налягане, а ефектът ѝ при мозъчни инсулти се равнява на съвременните медикаменти.

При външно (локално) приложение билката е безопасна. Продължителната ѝ употреба може да раздразни, възпали и олющи кожата, стигащо до екзема. Подобряването на кръвообращението може да доведе до повишено кръвно налягане и алергии, особено при хора с хронично такова. Тъй като има риск от замаяност, тремор и сърдечно-съдови нарушение, арника рядко бива използвана вътрешно (орално). Пероралната ѝ употреба изисква постоянно наблюдение от компетентно лице! Тя може да причини раздразнение на мускузните мембрани, водещо до повръщане. Големи дози могат да причинят още по-тежки странични ефекти, дори да доведат до фатален край.

Използвана самостоятелно, външно, няма опасност от реакция с други вещества. Приета вътрешно има голям шанс от засилване ефектите и страничните ефекти на редица медикаменти. В нея се съдържа токсина хеланалин, водещ до раздразнения и стомашни проблеми.

При възрастни се използва за приготвяне на препарат за тинктура.

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.