Едно изследване показва, че гликемичният индекс на храните всъщност се намира във всеки един от нас и при всеки е строго индивидуален. Кръвната захар на хората се вдига или пада по различни причини, дори когато те консумират едни и същи храни, твърдят израелски учени. Това предполага, че диетите трябва да бъдат съобразени с личните особености на отделния човек.
В изследването са включени 800 човека, на които е правен седмичен кръвен мониторинг. В проучването е била използвана еднаква закуска за всеки участник, като тя е била избирана от изследователите. След консумацията ѝ нивата на кръвна захар за варирали при всеки по различен начин.
Индикатори като телесна маса, сън, стрес, умора, кръвно налягане, нива на холестерол и микроби в чревния тракт имат ефект върху нивата на кръвна захар. В заключение изследователите казват: „Откритията показват, че рязкото покачване на кръвната захар след хранене зависи не само от това какво ядем, но и от това как нашата система обработва въпросната храна“
Такива индивидуални разлики са забелязвани и в предишни проучвания“, твърди другият автор на изследването Еран Елинав, имунолог от израелския Институт за наука „Вайцман“. Той отбелязва, че предишните изследвания са разглеждали различията в нивото на кръвната захар при отделните хора като чиста случайност.
Например, консумацията на хляб кара нивото на кръвна захар да скача с 44 милиграма на децилитър кръв средно половин час след хранене. При изследването кръвната захар на някои хора е нараствала най-малко 15 мг/дл*ч, а други са имали по-висока – 79 мг/дл*ч след ядене на същото количество хляб.
Този екип е създал компютърен алгоритъм, с помощта на 137 доброволци, който има за цел да предскаже ефекта от консумацията на определена храна при хората. След като е създаден този алгоритъм, той е тестван върху 100 човека, а успехът му е 70%.
Малко по-късно, в ново изследване, са включени 26 човека. На 12 от тях е бил изготвен хранителен режим от същия алгоритъм, а на останалите 14 е бил съставен добър и лош хранителен план, от диетолози. При добрата диета диетологът е имал за цел да държи нивата на кръвна захар стабилни, а при лошата рязко да ги покачи. При всички диети са били използвани еднакъв брой калории. В заключение става ясно, че добрите храни за един попадат в списъка на лошите, за друг. Например кръвната захар на една от жените се покачила драстично, след като тя е яла домати. Доматите обаче са били в списъка със здравословни храни при голяма част от другите участници.
„Това, което нашите данни сочат е, че това да се разчита на средни стойности за населението е не само неточно, но дори може да бъде опасно в някои случаи“, казва един от изследователите.
За 10 от 12 души алгоритъмът е прав и предсказва реакцията на организма им към храните. Диетолозите са се справили на равно в това отношение. Според изследователите, алгоритъмът може да се използва доста по-широко и да достигне до много повече хора.
Смесите от микроби, които живеят в човешките черва, също се променят след спазването на „добри“ и „лоши“ диети. Бактериите помагат в процеса на разграждането на храната и участват в причиняването на затлъстяването и диабета.
Въпреки, че все още не е ясно дали микробите в червата са основните виновници за тази реакция, става ясно, че за да подобрим резултатите на всеки спортист, трябва да се придържаме към строго индивидуални решения и да избягваме общо практикуваните разбирания.
