Ако анаболните андрогенни стероиди са в полезрението ви, то най-вероятно сте забелязали сходството между някои от препаратите. Отличен пример за това е Тестостерона и неговите разновидности. Главният хормон е Тестостеронът и всеки път бива изменен, чрез добавяне на различни мастни киселини към структурата му, получавайки се различни естери. И така, стигаме до един от най-често задаваните въпроси в културизма – каква е разликата междъ естерите на тестостерона и как се прилагат? За целта имаме нужда от малко теория. И така – какво е естер? Естер представлява верига, съставена основно от въглеродни и водородни атоми и обикновено е прикачена към основния стероиден хормон на 17-алфа въглеродна позиция. Естерификацията на мъжкият полов хормон на 17-алфа позиция с пропионична или енантична киселина повишава вътрешномускулното съдържание и дължината на активността на тестостерона, според дължината на мастните киселини. Така андрогенният естер бива бавно абсорбиран в кръвта, където бързо се метаболизира в неестерифициран (свободен) тестостерон. Качеството, силата и очистването от организма се определят от биологичната активност на андрогените. На кратко, колкото по-дълга е естерната верига, толкова по-ниска е разтворимостта във вода и толкова повече време ще отнеме на съставката да достигне кръвния поток. Както вече знаем, свободният тестостерон (и другите анаболни андрогенни хормони), в своята свободна форма, са активни за кратък период от време в тялото, в някои случаи дори няколко часа. Ако искате да поддържате стабилни хормонални нива в кръвта, ще са нужни ежедневни инжекции, а с прибавянето на естер това може да се сведе до няколко пъти седмично или дори месечно. Естерификацията временно деактивира стероидната молекула. С верига, блокирана ан 17-алфа позиция, свързването с андрогенния рецептор е невъзможно. За да стане възможно свързването трябва да се отдели естера. Това става автоматично при филтрирането в кръвообращението, където ензимите хидролизират веригата на естера. Това няма как да се случи докато естерифицираният стероид е разтворен в мазнина, през това време той е защитен от рецепторите и от хидролиза. Така естерът се явява склад за стероида, удължавайки престоя му в организма. Щом мастната киселина бъде разтворена в черния дроб, свободният тестостерон е готов за свързване с подходящият за това рецептор.

Как действат различните естери? 

На практика всички естери вършат една и съща работа и имат способността да намаляват водната разтворимост на стероидите. За пример, пропионата забавя отделянето на стероида до ден-два, доакто при деканоата това става със седмици. Естерът няма влияние върху образуването на базовия стероид в естроген или дихидротестостерон (ДХТ), както и върху общия му мускулнообразуващ ефект. Всякакви различни в резултатите и страничните ефекти при различните естери на един и същи стероид е просто въпрос на време. При тестостерон енантат шанса за развитие на гинекомастия е доста по-голям от този при Сустанон, тъй като енантат вдига нивото на тестостерона сравнително бързо – 1-2 седмици, концентрацията му в тялото е по-висока за кратък период от време, което е предпоставка за по-силното му ароматизиране. В съдържанието на Сустанон са включени 4 естера на Тестсотерона, което позволява нивото на свободния тестостерон да се променя плавно и за по-дълъг период от време.

При еднакви нива на различните естери не се откриват различия в ароматизацията или преобразуването в ДХТ. Но естерът може да въздейства върху силата – чрез теглото на стероида спрямо естера. Колкото по-голяма е естерната верига, толкова по-голям е процентът общо тегло. За пример можем а ползваме Тестостерон Енантат – 250мг от естерифицираният му вариант се равняват на 180мг свободен в кръвта Тестостерон. Разликата от 70мг във всяка инжекция е теглото на естера. Тоест, енантатът е една идея по-силен от ципионата, при който веригата на естера има един въглероден атом по-малко. Ето и основните естери:

Пропионат

Пропионат естера може да бъде срещнат и като карбоксиетан. Той забавя стероидното отделяне с няколко дни. За да се избекнат колебания с кръвните показатели, пропионатнтие стероиди се инжектират 2-3 пъти седмично.

Ацетат

Наричан още естер на етановата или оцетната киселина. Този естер забавя отделянето на стероида само с 2 дни. Напълно обратно на митовете, те не стимулират топенето на мастните тъкани. Този естер се използва при производството на орални стероиди (метанолон ацетат) и подкожни таблетки (тренболон ацетат), но много рядко в комбинация с Тестостерон.

Изокапроат

Според стероидното отделяне, доста сходства на енантата. Въпреки, че въпросното отделяне е само седмица, нивата остават стабилни през цялото време. Най-често се използва като естер на тестостерона в препаратите Сустанон и Омнадрен.

Фенилпропионат

Фенилпропионат естера удължава отделянето на стероида с няколко дни повече, от колкото пропионата. Поставя се поне два пъти седмично. Най-често срещаният стероид с фенилпропионат естер е Нандролон Фенилпропионат, но бива използван и в Сустанон и Омнадрен.

Капроат

Какроат (хексаноат) естера наподобява изокапроата, но веригата тук е права. Времето на отделяне е много близо до това на изокапроата (поддържа стабилни нива за седмица) и е може би малко-близо до енантат, заради правата си верига. Капроат е най-бавно отделящият се естер, включен в Оммадрен, което обяснява и защо много атлети задържат голямо количество вода, когато използват този препарат.

Енантат

Енантат естера е една от най-широко разпространените форми при производството на стероиди. Енантат отделя стабилни нива на стероиди в продължение на 10-14 дни. В медицината се прилага на всеки две седмици или веднъж месечно, но в културизма се поставя два пъти седмично, с цел поддържане на високи стероидни нива в кръвта.

Ципионат

Ципионат естера се използва най-често в САЩ и Канада. Отделянето му е почти като на енантата – 10-14 дни. Според използвалите го атлети, той е по-мощен от енантата, но разликата е малка – енантат естерът е по-малък от пропионата и за товва отделя няколко милиграма повече стероид.

Деканоат

Деканоат естера най-често бива използван в Нандролона. Тестостерон Деканоат е най-дълго верижната съставка в Сустанон, позволявайки отделяне на тестостерон за дълъг период от време, което може а продължи до няколко седмици. За дъжаление нивата в кръвта рязко спадат след втората седмица, изисквайки инжектиране поне веднъж седмично.

Ундеконоат

Този естер се среща сравнително рядко – основно в “Dinabolan“ и оралният тестостерон ундеконот (Adriol). Времето му за отделяне е до 3 седмици, а по свойства не се отличава от останалите естери. Оралната му форма се усвоява чрез лимфата, за това и препоръчителната доза е 120-160мг дневно.

Лаурат

Най-дълго верижният естер, с най-дълъг период на отделяне – около месец, въпреки, че нивата му рязко спадат след 3-тата седмица. Открива се само във ветеринарния Лауралелин и е може би по-изгоден от деканоата заради инжектирането си веднъж седмично.

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.