Лактозата, позната като млечна захар, е основен компонент от млякото, съставляващ 2-8% от сухото му вещество. Тя съставлявя около 2-8% от сухото вещество в млякото. Тя е дизахарид, състоящ се от две молекули на монозахаридите – галактоза и глюкоза. Наименованието идва от латинската дума за мляко и наставката „-оза“, използвана за наименование на захари.

Лактазата представлява храносмилателен ензим в тънките черва, имащ за цел да разгради лактозата на двата ѝ основни компонента – глюкоза и галактоза. Ниските нива или липсата на този ензим водят до ферментация на не разградената лактоза, щом достигне дебелите черва. Там тази млечна захар става храна за различни видове бактерии, което води до газове, подуване, диария и други. За разлика от хранителното натравяне, тук имунната система не е засегната. За това състоянието се означава като хранителна непоносимост, а също и като псевдоалергия.

Хората с непоносимост към лактоза откриват, че могат да консумират сирене и кисело мляко, без това да им причинява дискомфорт. Това се дължи на факта, че лактозата е с много по-ниско съдържание, след ферментацията на тези продукти – по-малко от 2% в киселото мляко, а в сиренето почти не се съдържа. За разлика от млякото, което съдържа 3-5% белтък, сирената са богати на белтъци (17- 26%), но така също и на мазнини (20-50%).

Лактозата се съдържа и в сладоледа, сладкарските изделия, подсладителите, хляба, пиците, готовите сосове, продуктите в заведенията за бързо хранене, супите, тортите, месните изделия, фитнес добавките, бульони, кексове и много други.

Причините за възникването на непоносимост към лактоза са:

  • вродена – въпреки, че в ранна възраст организмът образува достатъчно лактаза, количеството й постоянно намалява с годините;
  • придобита в резултат на чревни заболявания;
  • вроден дефект на ензима, който води до пълен недостиг на лактаза;

 

Клинична непоносимост към лактоза включва загуба на тегло, бавен растеж, недохранване, наличие на газове, зловонни изпражнения, коремни спазми, гадене, диария, подуване на корема, липса на наддаване на тегло, раздразнителност.

 

Лактозната непоносимост може да бъде диагностицирана от лекар, чрез провеждането на изследвания. Единият начин е, като пациентът бива подложен на диета с нисък или никакъв прием на храни, богати на лактоза. Ако се наблюдава подобрение в състоянието му, то диагнозата е повече от ясна.

Това състояние може да бъде контролирано, ако пациентът се подложи на диета, контролираща приема на млечни продукти. Това, от друга страна, може да доведе до недостиг на калций, витамин D, рибофлавин и белтъчини.

Всичко, което трябва да знаете за Калция, можете да откриете ТУК. 

За да избегнете проблемите свързани с приема на лактоза, но все още търсите подходящ заместител на прясното мляко, то се обърнете към изварата. Това е най-използваният млечен продукт в наши дни. Тя се получава от мляко (млечнокисела и сирищна извара), от мътеница (мътенична) и от суроватка (суроватъчна). Консумира се в прясно състояние и широко се използва в диетичното хранене заради разнообразното съдържание на белтъчни вещества и специално аминокиселините метионин и холин.

Изварата се използва не само от спортисти, но и от хора страдащи от проблеми с черния дроб и такива с наднормено тегло.

Консумацията на кисело мляко не води до лактозна непоносимост, заради живите бактерии в него. Тези бактерии потискат размножаването на вредните за организма бактерии в червата и подобряват движението на хранителните вещества в стомашно-чревната система.

В допълнение на диетата може да се използват и други източници на калций като спанак, яйца, бадеми и др. Също така, сокове и соево мляко, които са обогатени с калций. Витамин D е необходим за организма да абсорбира калция и затова диетата трябва да осигури достатъчно снабдяване на витамина. Източници на витамин D са: яйца, черен дроб и други.

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.