От древни времена хората са се стремели към подобряване на физическите си качества. Това се доказва със спортните надпревари, провеждани в Египет, Месопотамия, Гърция, Рим и много други. Доказателствата за пери прояви са навсякъде около нас – рисунки в пещерите, мегалитни структури, амфитеатри, записки, надписи върху глинени и златки накити и съдове и безброй още примери.

Чрез наблюдението, хората в древността, са открили, че тялото се приспособява към околната среда – за да надбягате плячката си трябва да сте по-бърз от нея, за да надвиете опонента си в битката, трябва да сте по-силен от него. За да постигнат тези качества, древните хора, са използвали мускулни съкращения с камъни и пръчки, наченки на борба, бягане и скачане, които поетапно са еволюирали в днешните ни познати спортове.

Успоредно с физическата им сила, предците ни са развивали и мисловната си дейност. Те са нямали под ръка всички уреди и машини, които сме свикнали да виждаме в кварталната фитнес зала.

Повечето от хората, занимаващи се с фитнес, си нямат и понятие от функционалност и периодизация. Демонстрирайки цялостна липса на мисловна дейност, първото нещо, което питат инструктора в залата, е: „Как да стана як, ама ако може да не ′дигам много…?“ Оттук следват поредица от грешки и затвърждаване на клиширано отношение към фитнеса.

За да не се чудите как сме открили отговор на тези клишета, то си припомнете, че „Здравето е сила и силата е здраве“. Спортът е много повече от това да направите ръката си с размера на крака си или талия безумно тънка.

Тренировките могат да ни дадат и едно много ценно и полезно в наше време качество – организираност и приоритизиране на работата. Вярваме, че качествата, развити в една област на ежедневието, се прехвърлят и в други аспекти на нашия живот.

 

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.