Избутването от лег е основополагащо във всеки тренировъчен сплит, но спортистите често прекаляват с него. Малко от тях обаче са наясно, че риск има, освен за гърдите, така и за раменете. За да разберете стреса, който прилагате на рамото, то първо ще ви запознаем с неговата анатомия.

Рамото е ябълкова става, чрез която движим ръката във всички посоки. Колкото обаче по-голяма е мобилността, толкова по-малко стабилност има в споменатата става. Костите, съставящи раменния комплекс са лопатъчната, ключичната и раменната. Тъй като тези кости са 3, там се намират и три отделни става (става е наименованието на съединението, между две кости), но интересуващите ни нас са акромиоклавикуларната (разположена между ключицата и плешката, от външна страна на рамото) и глехохумералната (става между облата глава на раменната кост и плитката кухина на плешката). Когато заговорим за рискови места при избутване от лег, става дума именно за тях.

Акромиоклавикуларната става е сравнително слаба връзка, обградена от тънка влакнеста тъкан, наподобяваща ръкав. Тя е подсилена допълнително от три малки връзки. Въпреки, че тя бива засегната в контактни спортове, при падане върху рамото и свръх разтягане, в културизма тя бива засегната най-вече от изтласкването от лег. Стресът, в следствие на това упражнение, може да разтегне прекомерно ставата (нараняване познато като раменна сепарация). Не правете грешката да го бъркате с дислокация (отделяне) на рамото – то е в отделна част от комплекса. Тази сепарация се наблюдава между външната горна част на плешката и външната част на ключицата. При това състояние, горната част на рамото е свръх чувствителна и болезнена при допир, опити за докосване на срещуположното рамо също са болезнени, а изтласкването от лег носи още по-силна болка.

Гленохумералната, наречена още раменна става, е най-често обект на внимание, тъй като е най-силно видима от раменния пояс. За да е силно мобилна, тя се държи от тънка, малка и гъвкава обвивка, малки връзки, обграждащи ставната капсула 3-те глави на раменния мускула и 4-те мускулна на ротаторната група. Главната задача на последните е да придържат на място гладката глава на костта на ръката в плитката вдлъбнатина на плешката. Ако тези мускули на ротаторния маншон не се развият правилно, те отстъпват пред доминиращите ги гръдни и гръбни мускули. Травмите на ротаторния маншон (тендинит, прищипвания и скъсвания), при избутване от лег на големи тежести, са често срещани, тъй като поставят тези мускули в уязвима позиция – особено ако са вече отслабени. Болката в ротаторната група се усеща, най-често, точно под акромиоклавикуларната става и е причинена при протягане над глава. Може да се пренесе надолу по бицепса и трицепса, дори да достигне лакътя.

Постоянните тежки изтласквания от лег крият и други рискове – скъсвания на гръдни мускули, изкълчване на стави и други. Този проблем се здълбочава, ако преди това сте страдали от друга контузия в горната част на тялото.

Това далеч не значи, че трябва да спрете с избутването от лег. Означава, че трябва да бъдете предпазливи с дозировката на обема, натоварването, честотата и техниката на упражненията.

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.