В храненето изкуствените и естествените подсладители биват използвани не само в производството на хранителни добавки, но и в приготвянето на здравословни храни, при изграждане на релефна физика или предсъстезателен период. Осен ниското им съдържание на калории, те са полезни и в това, че оказват частично или никакво влияние върху секрецията на инсулин. Освен, че са критикувани от здравните организации, ефекта им върху тялото е повод за контрастни отзиви.

Тук ще разгледаме най-разпространените изкуствени и натурални подсладители.

Изкуствени подсладители:

 Неотам (е961)

Това е подсладител, произведен от „NutraSweet“, който е до 10 000 пъти по-сладък от захарта. Той се абсорбира на 100% от тялото, не се наблюдават вреди за организма и е одобрен от Европейската здравна организация.

Сукралоза

Сукралозата е произведена от захароза, но е до 600 по-сладка от нея и се различават в за разлика от нея вместо три хидроксилни групи има три хлоридни йони. Това я прави неусвоима от организма, а тялото я изхвърля до 24 след консумация. Върху сукралозата за извършени десетки изследвания, които не показват негативно влияние върху организма, което прави употребата ѝ легална. В наши дни, при консумацията на пакетирани храни и напитки консумираме по 80мг суркалоза дневно, а изследвания твърдят, че допустимата доза е 100 гр. Диабетици също могат да се възползват от този посладител, тъй като той не влияе на нивата на кръвна захар. Консумацията на сукралоза е безвредна и за бременни, тъй като това вещество не може да премине през плацентата и да навреди на плода.

Захарин (Е954)

Захарин е един от най-разпознаваемите подсладители на пазара, който е с 300 пъти по-сладък от захарта и притежава специфичен метал вкус.  Предполага се, че предизвиква жлъчни кризи, затова е забранен за употреба в Канада. Други проучвания (върху животни) сочат, че захаринът би могъл да доведе до ракови образувания, но все още няма директни аргументирани и научно-обосновани изследвания, доказващи този риск при консумацията на захарин в човешкото тяло.

Аспартам

Аспартамът е 200 пъти по-сладък от захарозата и е един от най-критикуваните подсладители, познат на модерното общество. Той може да прояви токсичност при дози, които е невъзможно да бъдат консумирани. Няма доказана връзка между него и заболяванията, за които бива обвиняван, а само спекули. Това и вкусът му го правят използван.

Ацесулфам К (Е950)

200 пъти по-сладък от захарозата. Също като захарина, цикламата и аспартама, той не се усвоява от организма и бързо се изхвърля от него. Известен е още като „Sweet One”.

Цикламат

Цикламатът е 40 пъти по-сладък от захарозата и бива натриев, калциев или под формата на киселина. При попадане в стомаха, под въздействието на ензими, той се превръща в циклахексаламин. Това вещество все още не е изследвано напълно и няма точна информация за него. Това е и причината той да е забранен в САЩ и някои страни от ЕС, но ниската му цена го прави използван в промишлеността.

Естествени подсладители

Хесперидин дихидролактон (Е 959)

Най-сладкия сред изборените
Извлича се от кората на грейпфрут. По-сладък е от всички изброени подсладители. Токсичността му е по-малка от тази на захарина и цикламата и е разрешен за употреба.

 

Тауматин (Е 957)

400 пъти по-сладък от захарозата. Белтъчен продукт, извлечен от плодовете на африканското дърво Thaumatocaoccus danielli.

 

Стевозид  

200 пъти по-сладък от захарозата. Гликозид, кристално вещество, извлечено от листата на растението Stewia rebaudiana. Има горчив вкус. Намира се под търговското име „Стевия”.

 

Глюкоза

Глюкозата е естествен подсладител, до 2 пъти по-сладък от захарта. Това вещество е основният източник на енергия в клетката и се съхранява в мускулите и черния дроб. Глюкозата има гликемичен индекс 100, на който биват сравнявани всички останали вещества, влияещи върху нивата на кръвната захар. Не се препоръчва за диабетици и хора имащи за цел да изгорят подкожни мазнини.

Фруктоза

Фруктозата е монозахарид, до 2 пъти по-сладък от захарта, който заедно с глюкозата съставя дизахарида захароза. Това вещество се съдържа в плодовете и продуктите предназначени за диабетици. Останалите монозохариди са по-малко сладки от захарозата, затова и не се употребяват като подсладители.

Инвертна захар

Много малко по-сладка от захарозата. Представлява ензимно хидролизирана захар. Среща се под търговското име „Iso Sweet”.

Сорбитол

Сорбитолът принадлежи към групата на естествените подсладители, известни като полиоли (поливалентни алкохоли). Той се намира в крушите, ябълките и прасковите. Широко използван е хранителната индустрия, но може да бъде използван и от диабетици, тъй като той почти не повлиява върху нивата на кръвната захар. Прекомерната употреба със сорбитол може да доведе до лаксативен (разхлабващ ефект)


Малтитол (Е965)

Той принадлежи към групата на естествените подсладители, известни като полиоли (поливалентни алкохоли). Използва за подслаждане на диабетични шоколади и десерти, и е с около 90% от сладостта на захарозата. Малтитолът почти не влияе върху нивата на кръвната глюкоза, като именно това го прави чудесен заместител на захарта, като дори и вкусът на храните, приготвени с него е сходен с тези, приготвени със захар. Прекомерната употреба с малтитол може да доведе до лаксативен (разхлабващ ефект)

 

Ксилитол (Е967)

Ксилитолът също е от групата на поливалентните алкохоли, който се извлича от плодове, зеленчуци, овес и гъби. Може да бъде използван от диабетици поради изключително ниския му гликемичен индекс 13 (Глюкозата е с индекс 100).Прекомерната употреба с ксилитол може да доведе до лаксативен (разхлабващ ефект).

 

Томатин/Тауматин (Е957)

Томатинът е естествен подсладител извлечен от зрели плодове на тропическото растение Thaumatococcus danielli. Той също е поливалентен алкохол. Използва се за направата на хлебни изделия, вина и др.

 

Лактитол (Е966) – той е естествеин подсладител от групата на поливалентните алкохоли. Лактитолът с около 40% от сладостта на обикновената захар, като се използва за направата на диабетични храни, и по специално – бисквити, сладоледи, хлебни изделия и др.

 

Консумацията на храни, съдържащи подсладители е малко вероятно да доведе до нежелани последици, освен ако не биват приеми в огромни количества. Голяма част от храните в днешно време съдържат подсладители, за да се регулира вкусът им. Съдържанието на „Е“ в името им НЕ ги прави отрови. Това е стандарт наложен от Европейския съюз за индексиране на хранителните добавки в храните (били те изкуствени, или добити от естествени източници). Подсладителите се обозначават с номера между Е950 и Е967.

Разбира се, изборът на естествен или изкуствен подсладител зависи от целите и здравословното Ви състояние. Ние винаги предпочитаме естествените подсладители!

 

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.