Ако името ви звучи познато, имате знания по анатомия или ваш познат страда от ишиас, то това е точният за вас материал. Най-често причината за появата на ишиас е вдигането на тежки предмети, с неправилна техника или позиция на гърба. Имате на това състояние произлиза от латинското му наименование sciaticus. Ишиасните или седалищните нерви (разположени по един от двете страни на тялото, точно под gluteus maximus) са най-широките и дебели нерви в човешкото тяло. Те водят началото си от прешлен L3, простират се в долната част на гърба, зад тазовата кост, надолу по седалището и завършват при задната част на коляното, където се разделя на няколко по-малки части, инервиращи останалите части от крака и пръстите на стъпалото. На всяко ниво от гръбначния стълб (при всеки нерв) излизат нервни коренчета, които се събират и образуват споменатия нерв. Когато той бъде притиснат, възпален или прищипе, болката може да се усети по цялата му дължина. Около 5% от хората, изпитващи болка в долната част на гърба страдат именно от ишиас.
Освен прищипване, ишиасът е симптом на друг клиничен проблем, което го прави не заболяване, а симптом. Това е важно, тъй като в зависимост от проблема се определя и лечението. Най-често причината за ишиас е херниран диск, притискащ коренчетата на ишиасниа нерв, остеоартрит (постепенна загуба на хрущялна тъкан), гръбначна стеноза (стесняване на канала на гръбначния мозък, притискайки коренчетата на нервите), както и подуване, породено от разтежение. В по-редки случаи причина може да е диабетна невропатия, тумор, хематом (кръвонасядане), абцес, дори лоша стойка. Някои хора са генетично по-склонни към ишиас от други. С най-малка вероятност като причина са заразно заболяване, простуда, алкохол или ревматизъм.
Обикновено ишиасът е унилатерално (едностранно) заболяване. Болката варира от усещано като убождане от игла, през досадна и тъпа болка, рядка и дразнеща, до постоянна и възпрепятстваща всекидневната дейност. Възможни са слабост, изтръпване, затруднено движение на засегнатия крайник, постоянна болка в седалището или рязка болка при движение. Всички симптоми варират според засегнатото място и могат да траят от няколко часа до месеци. Когато ишиасът стане хроничен, мускулите в засегнатия крак атрофират и видимо има разлика в размера, силата и представянето им. Ако, да кажем, това прищипване се случи в лумбарна част 5 (L5), то може да е причина за болезнена слабост при разгъване на големият пръст на крака или глезена. Вървене, скачане, изкачване на стълби, дори кашлица могат да засилят болката, като в повечето случаи отшумява сама. Специфичните симптоми на състоянието също варират, според засегнато място, причина за появата му и състояние на пациента. Въпреки, че са могат да са болезнени, те рядко водят до трайно увреждане на нервите и меките им тъкани. По-рядка форма на ишиас е неврит на седалищния нерв, причинен от възпаление или простуда.
Какви предпазни мерки могат да се вземат?
Нека започнем с мускулите и връзките в задната верига на тялото – трапец, ромбоиди, задно рамо, латисимуси, латералните, гръбначни еректори, мускули в коремния пояс, седалище, задно бедро и прасци. Бездействието само влошава положението, за това станете и идете на тренировка. Това не означава, че трябва да се „смажете“, а да се раздвижите. Тренировките вкарват и изкарва кръв и гръбначна течност от прешлените. Те спомагат за подобряване на мобилността, гъвкавостта, подвижността и силата, предпазвайки задната част на тялото от контузии и травми. Едно от най-добрите упражнения за превенция на ишиас е мъртвата тяга, стига да имате достатъчно добре изграден мускулен баланс, спорта култура, контрол над мускулите си и техника на упражнението.