Предците ни са нямали достъп до супермаркети и буркани, в които да консервират храните си, за да ги използват по всяко време на годината. Често събраната от тях храна е трябвало да бъде съхранена за предстоящия сезон.

Вероятно се досещате, че са открили начин за съхранението им, а именно млечно-киселата ферментация. Този вид ферментация не се нуждае от млечен продукт, а всъщност ферментира млечната киселина, която е отговорна за култивирането.

Ферментацията запазва храните, чрез работата на здравите бактерии. Това води до консервиране на храната и обогатяването й с полезни ензими, витамини, Омега-3 мастни киселини, както и с много и различни пробиотици, а чревната флора обича разнообразието! Всичко това прави храната лесна за усвояване, а пробиотиците благоприятстват храносмилането и бактериите, намиращи се в чревната флора. Не е учудващо, че ферментиралите храни се срещат в различните култури, по целият свят.

Най-известни ферментирали храни са:

– Кисело зеле, кисели краставички, моркови и други зеленчуци;
– Кисело мляко и някои сирена;
– Кефир (Има млечен и воден кефир. След ферментация на млечен кефир от прясно мляко, съдържанието на лактоза значително намалява и го прави лесно усвоим за хора с лактозна непоносимост. Това е така, понеже гъбата се храни със захари, каквато е лактозата);
– Комбуча;
– Мисо;
– Кимчи;
– Житна вода (rejuvelac);
– Квасен хляб;
– Ябълков оцет;
– Вино, бира ;).

 

Както вече стана ясно, ферментиралите храни подкрепят полезните бактерии в храносмилателния тракт. Светът в който живеем днес създава предпоставки за развитието на вредни бактерии в организма.

Замърсената околна среда и въздух, хлорираната вода, антибиотици в месото и рибата, пестицидите в зеленчуците – всичко това води до нарушаване на баланса между добри и лоши бактерии (като патогени, вируси, паразити и гъбички) и може да се окаже причина за редица заболявания, причинени от чревна пропускливост. Част от тях са автоимунни заболявания, алергии към околната среда, хранителни непоносимости, редица храносмилателни проблеми и други.

 

 

Нека обобщим ползите от приема на ферментирали храни:

 

– Укрепват имунната система;
– Помагат в храносмилането и усвояването на различни хранителни вещества;
– Детоксикират тялото;
– Подобряват мозъчната дейност и когнитивното здраве;
– Справят се със стреса чрез връзката между червата и мозъка;
– Намаляват възпаленията в тялото.

 

Има ли общо, между ферментацията и консервирането на храната?

Чрез този процес се цели удължаване срока на годност на храните, в някои случаи това става с до няколко години. Но при ферментацията това става, чрез повишаване на добрите бактерии в храната и превръщането ѝ в алкален продукт, допринасящ правилната функция на човешкото тяло.

При консервирането се намалява броя на всички бактерии (полезни и вредни), както става при консервирането на зеленчуците с оцет. Това подкиселяване на продуктите води до намаляване на алкално-киселинния баланс и ги прави почти безполезни за организма.

При ферментацията ензимите и пробиотиците се увеличават стократно, докато консервираният продукт реално няма здравословни ползи. Ферментиралите храни са много лесни и евтини за приготвяне, а консервираните изискват много суровини за направата им.

 

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.