По химичната си структура, хормоните се делят на две групи – стероидни и пептидни. Стероидни хормони са глюкокортиоидите, минералкортикоидите, половите стероиди (андрогени, естрогени, прогестагени) и стероловите хормони (производни на витамин Д). Много са пептидните хормони, но по-важни сред тях са адренокортикотропния хормон (AKTH), антидиуретичния хормон (ADH), глюкагонът, гонадотропин-освобождаващият хормон (GnRH), еритропоетинът (EPO), инсулинът, инсулино-подобният фактор на растежа (IGF), лутеинизиращ хормон (LH), тироид-стимулиращият хормон (TSH), тиреотропин-освобождаващият хормон (TRH), тироксинът (Т4), трийодтиронинът (Т3), фоликулостимулиращият хормон (FSH), адреналинът, норадреналинът, хорионният гонадотропин (hCG), соматотропинът (hGH), соматостатинът, соматотропин-освобождаващият хормон (GHRH) и грелинът.
Горе споменатите хормони се секретират от жлези в човешкото тяло и отговарят за различни биохимични реакции в организма. Секрецията на тези хормони се контролира от Хипофизната жлеза, която е основен ендокринен орган в човешкото тяло. Тя оказва влияние върху работата на всички останали жлези в човешкото тяло и извършва контрол над действието им.
В културистичните среди, употребата на пептидни хормони се свежда до тези, които стимулират секрецията на хормон на растежа. Отделянето на HGH (хормон на растежа) зависи от три други хормона:
– Соматостатинът (GHIH – Growth Hormone Inhibitin Hormone), който е задържащ хормон. Отделя се от хипоталамуса;
– Соматолиберин или Соматотропин-освобождаващият хормон (GHRH – Growth Hormone Releasin Hormone), който е стимулиращ хормон. Отделя се от хипоталамуса;
– Грелинът (известен и като хормонът на глада), който е модулиращ хормон и всъшност оптимизира баланса между другите два хормона. Отделя се от задстомашната жлеза (панкреаса);
Проблемът на самостоятелното използване на GHRH аналозите е, че те са ефективни само когато нивата на соматостатина са ниски и затова е задължително те да се комбинират със GHRP (Growth Hormone Releasing Peptide), които от своя страна създават пулс на растежния хормон чрез редица механизми като редукцията на освобождаването на соматостатина. Резултатът от комбинацията на GHRP и GHRH аналози е синергитично освобождаване на растежен хормон (oсвобождаването не е сумарно, а дори повече – на прост език, когато има синергия, то това означава, че 2+2 не е равно на 4, а на 5).
Най-популярните синтетични вариации на GHRP са HRP-6, GHRP-2 и IPAMORELIN. Те се различават по отношение на насищането в организма и повишението в нивата на пролактина и кортизола, което е в следствие на приема им. Кортизолът е разрушаващ (катажолен) хормон, а пролактинът има способността да повишава лактацията, което при жените може да доведе до стерилитет.
Максималната еднократна доза на насищане на GHRP (GHRP-6,GHRP-2 и IPAMORELIN) в повечето медицински изследвания e 100mcg или 1 мcg/на килограм телесно тегло. Ако се добавят още 100mcg на прием само 50% от тях ще бъдат ефективни,при още 100mcg само 25%. Затова е по-удачна неколкократна употреба на GHRP през деня по 100mcg, тъй като единичния прием осигурява пулс на разтежния хормон само за няколко часа, а 100mcg са напълно достатъчни за засищане на рецепторите. GHRP-6 и GHRP-2 могат да се използват 3-4 пъти на ден в насищатата си доза от 100mcg, без да предизвикат намаление на чуствителността, а IPAMORELIN дори повече.
Тези разлики правят всеки продукт подходящ за определени цели:
GHRP6 е най-широко разпространеният и употребяват от трита пептиден хормон. Той е подходящ както за сваляне на телесно тегло, така и за покачване на мускулна маса. Дозата му на насищане е 100mg, при която не се наблюдва осезаемо покачване в нивата на кортизол и пролактин. Такова повишение се наблюдава при прием на завишени дози, но отново то е в нормални граници. Основният проблем при употребата на GRHP6 при изгарянето на подкожни мазнини е завишеният апетити, който употребяващите го изпитват. Това се дължи на засилената работа на задстомашната жлеза, която освобождава по-големи нива на хормона грелин (хормона отговарящ за чувството на ситост и апетита).
GHRP-2 е по-силен от предшественика си GHRP6 и употребата му води до по-големи нива на растежен хормон, но успоредно с него повишава нивата на кортизол и пролактин. Нужно е да спомененм, че дори дози от 200-400mcg не водят до преминаване на допустимите граници на кортизола и пролактина. GHRP-2 е по-удачно да бъде употребяван в основен период (период на покачване на мускулна маса), заради способността му да задържа вода.
IPAMORELIN е със същите свойства като GHRP6 по отношение повишаване нивата на растежния хормон. Предимството му е, че насищащи дози над 100mcg не водят до завишаване в нивата на прокалтин и кортизол. Удачен е за употреба в предсъстезателен период и период на изграждаен на релеф, заради свойството си да не задържа вода и да НЕ увеличава апетита.
За максимален ефект GHRP следва да се употребяват паралелно с GHRH аналог като MOD GFR (1-29). Синтетичните GHRH са пептиди, съставени от 40 до 44 аминокиселини. В тези петиди само първите 29 аминокиселини са биокативни. Налични в различни форми, в зависимост от техния полуживот и са наречени GRF (Growth Hormone Releasing Factor – разтежен хормон освобождаващ фактор. MOD GRF(1-29) е модифициран GFR чрез промяна в структурата на четири от изграждащите го аминокиселини, като така той става по-стабилен, а полуживота му се увеличава доста над 30 минути. Последни изследвания твърдят, че MOD GRF(1-29) е доста по-ефективен от предшественика си CJC 129. Еднократната му доза е отново 100mcg, но той може да бъде прилаган неограничен брой пъти дневно, без това да намаля чувствителността на организма към него.
Най-популярната схема на прием на тези пептиди, отговорни за секрецията на растежния хормон е 3 пъти дневно в комбинация от 100 mcg MOD GRF (1-29) и 100 mcg GHRP-6 /GHRP-2 /IPAMORELIN. Най-подходящото време за приемането им е сутрин след ставане, след силова тренировка и преди лягане. Препоръчително е между всеки от приемите да има поне 3 часа разлика, а приема да става на празен стомах или след прием на високо количество белтъчини. Въглехидратите и мазнините имат способността да възпрепятстват отделянето на растежен хормон. За това е препоръчителни и храненето да бъде между 15 и 30 минути след прием на пептидни хормони. Времевият прозорец е достатъчен за хормона на растежа да достигне своя пик.
Тук можете да разберете как се разтварят пептидни хормони.
Тук ще откриете как се инжектират пептидни хормони.
Всичко, което трябва да знаете на Хормона на растежа (HGH).
Пет начина да увеличите хормона растежа.
НЕ зависимо разтворени или не, пептидните хормони трябва да бъдат добре съхранявани, на сухо и хладно място, далеч от слънчева светлина.
Забележка:
1. Соматоропин = Соматотропен хормон = Растежен хормон = Хормон на растежа = human Growth Hormone = hGH
2. Соматостопин = Соматотропин-задържащ хормон = Growth Hormone Inhibiting Hormone = GHIH
3. Соматолиберин = Соматотропин-освобождаващ хормон = Growth Hormone Releasin Hormone = GHRH
4. Грелин = Хормон на глада = Grelin
5. Соматотропин-освобождаващ фактор = Растежен хормон освобождаващ фактор = Growth Hormone Releasing Peptide = GHRP
6. Соматомедин Ц = Инсулино-подобен фактор на растежа 1 = Инсулино-подобен растежен фактор 1 = Insulin-like Growth Factor 1 = IGF-1
