Както вече знаете, мазнините биват няколко вида – прости и сложни. Холестерол е вид сложна мазнина, който може да бъде:
HDL-C – (High Density Lipoproteins – Cholesterol)
липоротеин с висока плътност (т.е. съдържат повече протеин). Образува се само при излишно високи нива на свободен холестерол в кръвта или по стените на кръвоносните съдове. Нарича се „добър”;
– LDL-C (Low Density Lipoproteins – Cholesterol )
липопротеин с ниска плътност (т.е. съдържат повече холестерин) – „лош”;
– VLDL-C (Very Low Density Lipoproteins – Cholesterol)
липопротеини с много ниска плътност. Също наричан „лош”.
Холестеролът няма мастни киселини, той е стероиден алкохол. Присъствието му е важно за синтеза на витамин D, мъжките и женски полови хормони, секрецията на жлъчка и разбира се клетъчните стени (участв в строежа на мембраната).
Холестеролът бива и:
– Екзогенен (външен) – приет с храната от животинските продукти (не се съдържа в растителните). Здравият организъм може да изхвърли излишните количества холестерол, приет с храната. Холестеролът, сам по себе си, не може да предизвика заболяване. Хиперхолестеролемията не е болест, а признак на някои болести на обмяната на веществата;
– Ендогенен (вътрешен) – за денонощие организмът има възможност да произведе в черния дроб и червата 0.5 – 2 гр. Нормално този ситнез е 10 мг на всеки 1 кг телесно тегло. Това означава, че 80% от нужния холестерол организмът може да си произведе сам.
В човешкото тяло има около 250 г холестерол, като 12 гр от него се съдържа в кръвната плазма. Ако нивата на холестерол в кръвта бъдат намалени с 1%, то риска от сърдечно-съдови заболявания ще се намали с 2%. При балансирано хранене, приемът на холестерол на 1000 калории трябва да е 100мг (колкото се съдържа в един жълтък).
Ако нивата на лошият холестерол не надвишават тези на добрия с 4 пъти, то няма рискове от отлагане на холестеролна плака по стените на кръвоносните съдове.
Погрешно мислене е, да се заменят животинските мазнини с хидрогенни, заради твърдението, че последните не съдържат холестерол.
Хидрогенираните мазнини съдържат високи нива наситени и транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини увеличават размерите и намаляват плътността на LDL-C, което значително повишава риска от освобождаване на холестерола в кръвоносните съдове. Транс-мастните киселини блокират мембранните клетъчни рецептори за LDL-C, възпрепятстват неговото влизане в клетките и значително повишават риска за отлагане на холестерол по стените на кръвоносните съдове. Категорично е доказано, че транс-мастните киселини значително повишават риска от възникване на сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания и диабет тип II.
Естествените растителни (олио, зехтин) и животински (краве масло, говежда и овча лой, свинска мас) мазнини почти не съдържат транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини в природните мазнини са балансирани с късоверижни и ненаситени такива в съотношения, които са полезни за човешкото здраве!
Съдържание на холестерол в кръвния серум, mmol/l | |||
показател | желателно | гранично | болестно |
Общ холестерол | < 5,2 | 5,2 – 6,5 | > 6,5 |
LDL-C | < 4,0 | 4,0 – 5,0 | > 5,0 |
HDL-C | > 1,0 | 1,0 – 0,9 | < 0,9 |
LDL-C/HDL-C | < 4,0 | 4,0 – 5,0 | > 5,0 |
Съдържание на холестерол в някои храни – мг / 100 гр | ||||
Хранителен продукт | Холестерол | Хранителен продукт | Холестерол | |
Прясно мляко 2% | 6,7 | Телешко месо (шол) | 71,0 | |
Прясно мляко 3% | 10,0 | Пиле, бяло месо (без кожа) | 43,0 | |
Кисело мляко 2% | 6,7 | Пиле, бяло месо (с кожа) | 67,0 | |
Кисело мляко 3% | 12,0 | Варена наденица | 65,0 | |
Обезмаслена извара | 5,0 | Шпеков салам | 79,0 | |
Краве сирене | 70,0 | Бяла риба (речна) | 46,0 | |
Кашкавал „Витоша“ | 100,0 | Скумрия | 55,0 | |
Свинско филе (без кост) | 65,0 | Краве масло | 230,0 |