Тренирате, ядете, почивате и растете… Толкова просто. Обяснението може и да е просто, но разбирането на всички био-химични процеси, които отговарят за увеличава не размера на мускулните клетки е толкова сложно, че чак последни изследвания позволяват на учените да надникнат и разкрият истината за хипертрофията. Дори и за „железните плъхове“ от залата да е неразбираемо, ако успеете да усвоите информация, която ще ви предоставим в тази статия, вие ще отключите потенциала си за максимален растеж.

Всеки мускул е разделен на различни отделения, всяко от което е обградено от съединителна тъкан. Най-външната част е фасциата, тя покрива цялата повърхност на мускулната тъкан. Следва епимисиум – твърда тъкан, покриваща цялата мускулна повърхност и изолира тъканта. Някои мускули са разделени в определени зони от епимисиум, такъв е biceps femuris (задно бедро). Следващият слой се нарича перимисиум – твърда и плътна тъкан, разделяща мускулните влакна. След това е ендомисиум – грапава извита свързваща тъкан, намираща се между мускулните влакна.

Като билдери, вниманието ни е привлечено най-вече от мускулните влакна. Благодарение на две активни протеинови нишки – актин и мизоин, се получава контракцията. Мускулните влакна се преместват през прост механизъм, в който участват вече споменатите аминокиселини. По време на контракция, от калциевите депа се извлича калций, който се свързва с протеин наречен тропони, който е способен да блокира образуването на лактина и миозина. При сигнал от нервната система, калцият бива отделен, а тропонинът продължава по своя път, предоставяйки на протеиновите нишки активен рецептор за свързване. Това свързване на актин и мизоин е в основата на движението, а последиците са свиване на мускула.

Кои са основите на контракцията?

За да опростим всичко, мислете за движението на мускулните нишки като гребане в лодка: по-тънката нишка (актин) се премества и хваща значително по-дебелата такава (миозин). Така тези активни протеини се плъзгат един до друг, след което се освобождават и процеса се повтаря. Отделянето на актина от миозина се случва, което адезин трифосфат (АТФ) се присъедини към гореспоменатата комбинация. След това АТФ се отделя и фосфат бива отделен. Това делене води до изблик на енергия, карайки мускулите да се свиват. Интересното е, че точно там е мястото, на което креатинът си осигурява фосфати за за ресинтез на АТФ. Това осигурява излишък на потенциална енергия, позволяваща по-интензивна и продължителна мускулна контракция.

Най-вероятно сега се питате, как това ви кара да увеличавате размерите си? По време на тренировка, протеините биват повредени, което изисква възстановяване. Интересното е, че те не възстановяват до началното си състояние, а се свръхкомпенсират, получавайки повече от колкото ви е нужно, мускулите увеличават обема си.

Най-просто казано, по време на тренировка вие се „наранявате“, след което получавате повече и „хоп“ качили сте сантиметър. Вие го наричате растеж, научният термин за това е хипертрофия. Този процес е в отговор на стреса, на който подлагате тялото си, в повечето случаи вдигане на щанги. Да вземем за пример сгъването за бицепс. Когато повдигате тежестта вие скъсявате мускула (концентрична фаза), след което спускате контролирано тежестта (ексцентрична фаза). Тези контракции, съчетани със стреса от тежестите, са причина за множество биохимични реакции в мускулите ви. Ако погледнете мускулните си влакна под микроскоп, след тренировка, ще забележите множество разкъсвания, които са в основата на по-големи и по-силни мускули. Част от болката която изпитвате (мускулна треска) се дължи именно на тези травми.

Трябва да знаете как да структурирате почивните си дни, така че да се възстановите оптимално. Ако натоварвате една и съща мускулна група, като не ѝ предоставяте нужното време за възстановяване, рискувате да повредите тъканта отвъд границите и на свърхкомпенсация. Можем да наречем това максимална мускулна повреда, забавяйки значително ползите от тренировката.

Време е да споменем и хиперплазията – състояние, при което се наблюдава съединяване на мускулни нишки, при което на мястото на едно влакно сега имате две. 

Този феномен е наблюдаван за първи път при експеримент, проведен върху животни, а резултатите му са твърде убедителни. За съжаление, това проучване не може да бъде проведено върху хора, поради определени ограничения, за това и информацията е твърде оскъдна. Чудите се защо? За да се направи проучване върху хиперплазията, трябва целият мускул да бъде изваден и всяко едно от влакната преброени, което прави доброволците меко казано оскъдни. Въпреки това, као погледнете билдърите, бихте казали, че това състояние се наблюдава и при хората. Въпросът е колко голямо може да бъде мускулното влакно, преди да се раздвои. Това навежда на мисълта, че хиперплазията се наблюдава при опитни атлети.

Въпреки темповете, с  които технологиите се развиват, тялото все още работи на своя собствена „честота“. Казано по друг начин, не можете да пришпорите тялото си.

Първият ефекти при начинаещите е увеличаване на нервните връзки, стимулиращи мускулната контракция. В рамките на само няколко дни, начинаещият повишава силата си, научавайки се да „използва“ мускулите си. Продължавайки да натоварвате мускулите си с тежести, вашето тяло получава сигнали за растеж.

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.