Фитнес залите са местата, на които децата могат да развият двигателната, физическа, психическа култура, воля и сила. Трениращите в залите деца имат възможност да компенсират пропуснатите от учителите и родителите физическо развитие и здравна култура.
Детско-юношеските години са период, в който децата преминават през физиологически промени, превръщащи ги в зрели хора. цата не са умалено копие на възрастните, а се различават от тях в структурно, физиологично, неврологично и психологическо отношение, откъдето идва и първият въпрос.
Трябва ли децата да тренират като възрастните?
Не, не трябва! Има три основни процеса, показващи физическата работоспособност при децата.
Първият етап е растежът. През него се случват промени в телосложението, състава на телесната маса, както и в отделните части и органи на човешкото тяло. Общоприети фактори са ръст, тегло, костна плътност и вкостяване. Макар пубертетът да е основен в развитието на децата, не всички се развиват с еднакви темпове. Едни достигат максималният си ръст, в сравнение с други, дори и да са на една и съща възраст. По-рано порасналите деца често прогресират по-бързо в някои спортове, но малко след това отпадат, заради неспособността им да поддържат тренировъчния интензитет. Треньорите и учителите са основните фактори за предотвратяването на подобни ситуации.
Съзряването е следващият генетично заложен процес, при който се наблюдават физически и функционални промени. Тези промени се появяват с една и съща последователност, но се различават по отношение на началото на пубертета и продължителността му.
Развитието е последният, но не по важност, процес, при който се наблюдават промени при децата. Те могат да бъдат моторни (тичане, скачане), когнитивни (говорене, учене), емоционални (изразяване на чувства) и социални. Следователно, децата могат да имат индивидуални силни и слаби страни, което изисква структуриране на индивидуална програма и тренировка.
Какви са ползите за децата от спорта?
Има четири основни аспекта при развитието на децата и спортът е един от тези помощници, подобряващи себеизразяването, усъвършенстване и дисциплиниране.
Повечето хора забелязват само моторната (физическа) ползва от прекараното време в залата – скачане, бягане и ходене. Те са незаменими в изграждането на основите на двигателната култура на детето.
Поставени в игрова ситуация, децата са принудени да вземат спонтанни решения, имащи ефект върху крайния резултат на играта. това не само ги изгражда като спортисти, но и подобрява аналитичните, мисловните и наблюдателните им способности.
Друг важен фактор е емоционалното развитие. То е част от личностното развитие и се отнася до способностите им да контролират и изявявам емоциите си. Например преди игра със състезателен характер е важно децата да могат да контролират нивото на тревожност и нервност. Също така при загуба от противника да могат да запазят своето дисциплинирано поведение и емоционален контрол.
На последно място поставяме социалното развитие. То се отнася до отношенията в отбора, съотборника или треньора.
Възможно е да има значителни различия между отделните деца и младежи по отношение на тяхното физическо, емоционално, интелектуално и социално развитие. Всеки от тези аспекти има съществено значение за израстването на индивидите не само като спортисти, а и като личности.
Ако детето Ви е слабо по математика, а силно в тениса, не бъдете като посредствените родители, не наемайте учител по математика, поощрявайте силните му страни и наемете треньор по тенис.
