В първата част от тази статия говорихме за действието на миостатин върху човешкото тяло. Тук ще поговорим за ефекта на различните инхибитори на миостатин и как действат те. Тези медикаменти са все още експериментални и все още няма ясен ефект дълготраен ефект от употребата им.

Stamulumab

Stimulumad (MYO-029) е есперименатален продукт, инхибиращ миостатин. Разработен е с цел лекуване на заболявания, причиняващи мускулна дистрофия.

Както знаем, миостатинът потиска растежа на мускулната тъкан (всъщност той е най-големия самостоятелен потискащ растежа фактор)Stamulumab е човешко рекомбинирано антитяло (G1 имуноглобулинно антитяло), предназначено да се свързва с миостатина, инхибирайки по този начин неговото действие, тъй като миостатинът вече не може да се свърже с целта си.

Изследване приключило през 2002г показва, че един ден Stimulumab един ден може да се превърне в лек за борба с „Мускулна дистрофия на Дюшен“.

Така през 2005 и 2006 г. Wyeth Pharmaceuticals предприемат клинични изследвания на Stamulumab. Тествани са няколко различни дози (1 мг/кг, 3 мг/кг, 10 мг/кг и 30 мг/кг), а самите изследвани лица били общо 116 пациента – всички, страдащи от „Лендъзи-Деджерин“ мускулна дистрофиямускулна дистрофия на Бекер, или мускулна дистрофия на пояса и крайниците.

През 2007 Wyeth анализират резултатите от изследването, а година по-късно е публикуван анализ в  Annals of Neurology. известен журнал. През май същата година, то бива публикувано в Annals of Neurology. Резултатите показват, че диаметърът на мускулните влакна на мишниците при групите с доза от 3 мг/кг и 10 мг/кг се е увеличил с 15%. Приемащите по 1мг/кг не са получили тези ефекти, а при дози 10мг/кг и 30мг/кг са се оплаквали от свръхчувствителност на кожата, докато екефта върху мускулната тъкан е бил същия като при доза от 3мг/кг.

На 11 март 2008г Wyeth преустановява употребата на този медикамент за лечение на мускулна дистрофи, под предценка, че може да доведе до изчерпване на сателитните клетки. Те излизат със становището, че ще продължат с проучванията на медикамента, за лечение на други състояния.

ACVR2B

ACVR2B (активинов рецептор тип 2Б) е подобен на Stamulumab, но не е антитяло. Той осигурява на миостатина част от молекулата, към която обикновено би се свързал, предпазвайки по този начин истинските молекули (клетъчно-свързаните рецептори) от действието му. Двуседмично третиране на здрави миши с разтворим ACVR2B довело до значително увеличение на мускулната маса (до 60%). Подобни резултати са получени и при тестове с примати.

Приложение в спорта 

До момента няма данни за употребата на миостатинови инхибитори или други фармацевтични продукти със сходно действие в спорта. Не е икзлючеби обаче, при елитните спортисти, да има такива с вродени подтиснати нива на миостатин или влошена работа на миостатиновите рецептори.

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.