Основната функция на всяко живо същество се кореми в движението. Чрез тази си способност, не само хората, но и животните, се приспособяват към вътрешната и заобикалящата ги среда. За преместване на тялото ни в пространството отговарят скелетът и мускулите, като мускулите са активната част от тази система. Те заемат между 45 и 50% от общото тегло на човешкото тяло.

Развиването на клетките на мускулната тъкан минава през сложни етапи на филогенетично развитие. В процеса на филогенезата се сформират три вида мускулна тъкан: напречнонабраздена, гладка и сърцева.

Устройство на напречнонабраздената мускулна тъкан

Тя заема около 35% от общата мускулна тъкан и е свързана със скелета, което носи името ѝ – скелетна мускулатура. В нея се включват мускулите на трупа, крайниците, диафрагмата, мускулите на главата и лицето, дъвкателната мускулатура, мускулите на езика и външните очни мускули. Всички те осъществяват волеви движения и двигателни реакции. От тяхното количество и дебелина зависи силата на мускула.

Наоречнонабраздената  мускулатура е изградена от миофибрали (мускулни влакна).  Всяко мускулно влакно представлява голяма клетка с множество ядра, дебелината на което е от 10 до 100 микрометра и с дължина от 1мм до 10-12см. Еластичната покриваща я обвивка се нарича сарколема. Еластичността и е породена от покриващите и съдържащите се в нея множество еластични влакна.

Празното място между фиофибралите за запълнено с течна цитоплазма, наречена саркоплазма. В състава ѝ влизат различни белтъчни вещества и ензими.

В състава на миофибрилите влизат редица вещества от белтъчен произход, които имат свойството да се съкращават и разпускат. Основната маса на тези белтъчни вещества се състои от така наречените съкратителни белтъциМиозинът и актинът са основните съкратителни белтъци на мускула.

В зависимост от съотношението между миуофибралите, саркоплазмата и митохондриите се разглеждат два типа мускулни флакан:

  • Червени мускулни влакна (тип I или ST) –  бавно съкращаващи се, извършват по-бавни съкращения за по-дълъг период от време. Изморяват се по-бавно и се отличават с по-голяма работоспособност. Приспособени са предимно за работа в аеробни условия (натоварвания за издръжливост), но развиват по-малка сила.
  • Бели мускулни влакна (тип II) –  бързо съкращаващи се, могат да извършват бързи и резки движения за кратък период от време. Те се кръвоснабдяват сравнително слаби и бързо се уморяват. Приспособени са предимно към работа в анаеробни условия (спинтови натоварвания, при тренировки за сила).

Съотношението между белите и червените мускулни влакна е зависимо от генетичното предразположение и не е открита връзка между тренировките и начин за преобразуването на един вид мускулни влакна в друг.

Устройство на гладката мускулна тъкан

Гладката мускулна тъкан е разположена главно в стените на кръвоносните съдове и вътрешните органи. Тя е изградена от клетки, с вретеновидна форма, и едно, централно разположено ядро. Трудна за преуморяване, с бавни съкращения и инервирана от вегетативната нервна система, от нейните съкращения зависят дишането, кръвообращението и други жизнени функции.

Устройство на сърцевата мускулна тъкан

Сърцевата мускулна тъкан наподобява набраздената, но мускулните влакна са свързани помежду си. Действието и също е инервирано от вегетативната нервна система, но тя участва главно в изграждането на миокарда (сърдечния мускул). Има двойно разклонени едноядрени клетки, свързани помежду си. По амплитуда на съкращение и по уморяемост заема междинно място между гладката и напречнонабраздената.

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.