От дълбока древност е ясно, че здравето не е съюзник на крайностите. Безспорно един то бичовете на съвременната цивилизация е обездвижването и е отговорно за отслабването на имунната система. Това обаче не означава, че по-голямото натоварване ще подобри устойчивостта на тялото ни към болести. Между амбициите на треньори и спортисти и финансовите интереси, днес се промъква един въпрос: кога и как една здравословна тренировка се превръща в професионална вредност?

В изследване, проведено още през 1990г, проведено над маратонци, се установява, че двучасов маратон увеличава риска от простудни болести до 5 пъти, до седмица след провеждането му. Други твърдят, че не продължителното бягане или високият интензитет при вдигането на тежести е проблемът, а високата запрашеност, вибрации, резки температурни промени, проблеми с храносмилателните и отделителните органи и непомерно интензивни психологични напрежения. В зависимост от редица фактори, това може да бъде или да не бъде компенсирано от периодичните почивки. При неблагоприятна равносметка не само се съкращава активният спортен живот, но се получават и ранни сривове в основни системи на организма. Липсата на физиологичен ритъм разстройва белтъчния и витаминно-минералния метаболизъм, а оттам спада и съпротивителната сила срещу микроорганизмите.

Грижата за здравния имунитет е грижа за цялостното здраве, тъй като той е основен за симбиозата в тялото. Проучвания, подобно на вече споменатото, показва, че при 2/3 от участниците са възстановили работата на имунната си система до 24 часа след това. При останалите този период се задържа няколко дни повече, а при някои изисква няколко седмици – това е предболестно състояние. Следователно, качествената рехабилитация – не само чрез пасивна почивка, но и чрез физиотерапевтични, диетични, фитотерапевтични, ароматотерапевтични и психорелаксиращи методи – може на практика да елиминира основните рискове при активно спортуващите.

 Определено обръщаме специално внимание на природосъобразните методи, а комплексният подход е ключов.  Както сънят не може да замести (а само да допълни) хранителните фактори, а те – психологичните, така и растенията с въздействия върху имунитета повлияват различни негови аспекти. Ехинацеята, чесънът, исиотът, алоето, кръвният здравец, копривата, хрянът, азиатските гъби (шийтаке и рейши и др.) не са взаимнозаменяеми. Важно е те да ъдат правилно съчетани и дори редувани. Адаптогените (жен-шен, елеутерокок, златовръх и др.) в случая са особено подходящи. В Китай, Русия и другаде, някои програми успешно разчитат главно на тях, за да повишават спортните резултати без допинги; фитотерапията също така снижава заболеваемостта от бактериални и вирусни инфекции. Подобряващите храносмилането билки и подправки (чубрица, майоран, копър, джинджифил и т.н.) също са важни, тъй като процентът на усвояемост е много съществен при повишен разход на вещества и енергия, а някои от тях (както и пчелните продукти, най-вече прополисът) имат и пряко противомикробно действие. Антиоксидантите и средствата с влияние върху кръвообращението, също са актуални за спортистите, поради свръхактивизирането на окислителните процеси по време на състезания и активни тренировки (тук могат да се имат предвид билки и екстракти като гинко, глог, проантоцианоиди от гроздови семена, пиния, черни боровинки или арония и др.).

Важно е да се уточни, че при претоварвания, съобразената с това диета може да достави само основните мактоелементи – вода, белтъци, мазнини и въглехидрати, но не винаги качественият им състав е оптимален. У нас това е особено важно за консумацията на мазнини. При тяхната консумация се наблюдава дефицит на есенциалните такива. Последните се намират предимно в суровите ядки и семена, нерафинираните растителни масла и някои риби. Проблематично е и снабдяването с всички допълнителни нутриенти. Витамините А, В6, С и Е, коензим Q-10минералите магнезий, селен, цинк и др. – при всички тях е необходимо да се осигури навременен прием в оптималното индивидуално количество. Те най-често биват добавени и към адекватни диети. С по-малко добавки може да се мине, ако консумираме всекидневно поне 5-6 от следните суперхрани: бадеми или орехи, ленено или сусамово семе, конопен или суроватъчен протеин, кълнове, овесени ядки, коприва, магданоз, киви, киноа, цветен прашец, спирулина (или други водорасли) и бирена мая.

 

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.