Храните с високо съдържание на въглехидрати и мазнини ни се струват чудотворни. Вкусът им е чудесен, а това замъглява преценката ни и ни кара да забравим, че природата рядко се срещат такива комбинации.

В продължение на десетки хиляди години са използвали различни източници, за да си набавят тези макронутринети – месото и ядките за мазнини, а въглехидратите от житни растения, плодове, зеленчуци и морски дарове. В онези времена би било неловко да се комбинират тези вещества.

Пред последните 100-150 години, храните със съдържащи се тези елементи заедно са се превърнали в ежедневие.  Пица, сладолед, вафли с ядки, пастички – всички те съдържат високи нива на мазнини и захар. Но 150 години са само миг за цялата човешка еволюция и телата ни всъщност все още не знаят как да процедират с тези хранителни комбинации.

Последни изследвания сочат, че тялото все още не може да се справи с тези комбинирани храни и това е довело до масовото затлъстяване на световното население. Това също е довело и до чувство на беззащитност при избора ни на храни.

Какво ни кара да избираме консумираната от нас храна?

Едно изследване, публикувано в списанието „Cell Metabolism“, учените внимателно разглеждат реакцията на мозъка, след прием на храни, съдържащи комбинация от въглехидрати и мазнини. Изследването е проведено сред доброволци, които е трябвало да избират или наддават за снимки на храни. Някои от предложенията съдържат само мазнини, други само въглехидрати, а трети комбинация от тези вещества.

Докато доброволците правят своя избор, учените внимателно наблюдават частите на мозъка, активирани при вземането на решенията.  Във всички случаи доброволците избират или наддават с най-висока сума на точно тези комбо храни. 

Учените смятат, че това е свързано със „система з анадграждане“ в мозъка. Тя се активира при избора на храни, допринасящи най-високи нива на енергия.

Звучи доста простичко: При даден избор от храни, ние избираме онази, която би ни дала най-много енергия. Но всъщност нещата са много по-сложни.

Умеем ли да различаваме сигналите на тялото си?

Колкото и да не ви се вярва, човешкото тяло добре определя енергията, която ще му бъде доставена от храната. То ни дава сигнали, какво количество храна ни е нужно, а когато е сито ни дава сигнали.

По някаква причина, организмът бива възпрепятстван в преценката си, след консумацията на въглехидрати или комбо храни.

Някои от сигналите, които тялото ни изпраща, за да ни каже, че сме се нахранили, са в посока от стомаха към мозъка и предизвикват отделянето на допамин – невротрансмитер, който спомага за регулацията на онези мозъчни центрове, отговарящи за „наградите“ и „чувството на удоволствие“. Учените смятат, че в организма ни са се развили две „пътеки“ от стомаха към мозъка – една за мазнините и една за въглехидратите.

Същите тези учени развиват хипотезата, че наличието на тези два центъра допринасят отделянето на допамин на две места. Единият се активира при консумацията на мазнини, а другият на въглехидрати (тези центрове могат да се активират дори при мисълта за тези храни).

Ето я и уловката: Когато сме поставени преди дилема, каква храна да консумираме – с високо съдържание на мазнини или въглехидрати, мозъкът ни отделя високи нива на допамин. Вероятно се досещате, че когато получаваме награда за нещо, ние се стремим да го повторим.

Учените смятат, че отделянето на такива нива допамин равнява акта на избора на храни на зависимост.

Мозъкът реагира според храната, която бъде приета

Вероятно знаете, че много често тестовете се извършват върху плъхове, преди да бъдат проведени върху хора. Истината е, че плъховете добре балансират приема на въглехидрати и мазнини. Когато обаче им бъдат дадени храни, с комбинирано съдържание, преценката им се губи и те напълняват.

При хората се наблюдава сходен резултат. След като получим поощрителната награда, за направения избор, ние го повтаряме. Това води до покачване на нежелани килограми.

Да, това може би не се отнася с такава сила, когато консумираме овесени ядки с мляко и мед с общо съдържание от около 1 г мазнини и 27 г въглехидрати. Но ако пред нас има кутия с донъти, всеки от които съдържащ 11 г мазнини и 17 г въглехидрати, мозъкът ни едва ли не ни амбицира да си вземем още един, и още един…

Вкусен, но дяволски кръг

В съвременният сват разполагаме с голямо разнообразие от храни, а когато мозъкът не може да направи правилна преценка за консумираната енергия (калории), проблемите излизат налице.

С времето, смятат учените, тези ежедневни избори на мазнини и въглехидрати в едно, стигат до етап, в който мозъкът ни започва да реагира така, както го прави с други субстанции. Кои са тези субстанции ли? Наркотиците.

Ето и как го обясняват учените: „Единият от механизмите на модерната хранителна индустрия, чрез който се насърчава преяждането и консумацията на вредни храни, е комбинирането на мазнини и въглехидрати заради мозъчната реакция за „награждаване“, като същата реакция се наблюдава и при употребата на наркотици.“

По-просто казано, тази зависимост може да се превърне в нещо сходно на тази от кокаин, хероин или никотин.

Може би ще ви се стори странно да мислите за тези храни като за наркотици, винаги щом се налага да избирате, но не е лошо да изпробвате. Ако не се подавате на желанията за тези храни, вие ще успявате лесно да контролирате храненията си.

 

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.