В тази статия става дума за неестественото подуване на ставата, захващаща палеца за костите на стъпалото. Най-често за това състояние на обвинявани тесните обувки, които всъщност не са причинител на проблема, но го влошават. Другите усложнения, водещи до споменатото състояние, са нервни проблеми, ревматоидни артрити, неестествени движения (нещо обикновено при балетисти и танцьори), плостостъпие и травми. В повечето случаи, заради самата структура на стъпалото, проблемът е наследствен. Проблемът се среща 10 пъти по-често при жените, от колкото при мъжете, но това не означава, че не може да се случи и при вас. Това е много повече от обикновено подуване, а когато се случи, то изменя цялата структура на стъпалото – вместо да сочи навън, палецът се насочва към вторият пръст на ходилото, а ставата се изнася навън, извън нормалната граница. Подуването бива два типа: медиално и дорсално. По-често срещано е медиалното – червена издутина, съставена от връзки и костна тъкан, в страни на ставата. Причината е неправилно и често натоварване на ставата, в комбинация с такова от обувките. Обикновено стъпалото се извърта прекалено навътре, натоварвайки сухожилието extensor hallucis (имащо за цел да повдига палеца нагоре), а когато петата се повдигне, цялото натоварване пада върху предната част. Това натоварване продължава към палеца, избутвайки го към втория пръст. Това екседитивно натоварване кара ставата да се разтегне и отвори настрани. С времето това обтяга ставата, връзките, лигаментите, сухожилията и дори кожата дотолкова, че те се подуват, докато първата метатарзална кост (тази на палеца) се отдели и се насочи към втория пръст. Заради това отделяне и разтягане натоварването от външната страна на обувката става още по-голямо и резултатът е видим. Повърхността на ставата е намалена, но натискът се увеличава, което води до появата на артрит.
При дорсално подуване, наричано още hallux limitus, също има завъртане на задната част на стъпалото, но с малката разлика, че се наблюдава свърхмобилност при средната част на стъпалото, точно зад палеца. Ако там има движение, точката на сгъване на палеца се изменя. Това ограничава нормалната амплитуда на движение и ставата става скована и твърда. С времето движенията стават все по-ограничени, а ставата все по-твърда. Успоредно с това се повишават търкането в обувката и натоварването, повишавайки риска от артрит.
Подуването на ставата на палеца рядко има симптоми, но ако има те са подуване, парене, ограничено движение, възпаление и сърбеж. Те могат да се засилят или влошат при продължително стоене. Тъй като характера на това състояние е прогресивен, с времето то се влошава, в някои случаи доста бързо, а степента на деформация се определя най-точно на рентген.
Има няколко вида лечение на този проблем. Първият е консервативен – смяна на обувките, промяна в ежедневието, избягване на движения, доставящи дискомфорт, лед, физиотерапия, нестероидни обезболяващи, кортикостероиди и други. Тези решение обаче са временни. Единственият постоянен начин за решаване на проблема е операция, като при всяко отделно състояние се определя точната интервенция, която ще бъде приложена.
