Протегнете длан право напред и сравнете дължината на всеки един от пръстите на ръката си. Безименният по-дълъг или по-къс е от показалеца ви или са с еднаква дължина? Може би си мислите „тази глупост съм я чувал и преди“, но това е научно обоснован факт.
По-голямата част от физиологията ви е оформена още преди вашето раждане. Осен генетиката, която е с основна важност, значение има и предродовата хормонална среда в майчината утроба. Действието на тестостерона там може да има голямо влияние върху личността на плода – да определи агресивността, сексуалното ви влечение и други. Дланите са оформени още в утробата, и колкото повече тестостерон има там, толкова по-дълъг ще е безименният ви пръст, в сравнение с показалеца. При жените дължината им е почти еднаква. Може би всеки се втренчи в дланта си, но тук ще заговорим за рисковете от хормона на растежа (ХР) и в частност за способността му да засилва развитието на всички клетки, в това число и раковите.
В едно проучване, целящо да открие действието на ХР върху хора, целящи да забавят процесите на стареене, учените откриха ефекта му върху човешкото тяло и способността на този хормон да доведе до диабет, заболявате на нервите и рак. Тук е време да споменем, че хормон на растежа и клинично одобрен за прием, при пациенти със забавен растеж и загуба на телесно тегло. Оказва се, че връзката между хормона на растежа и инсулиноподобния фактор на растежа (IGF-1) е сложа и лесно може да бъде погрешно тълкувана, особено ако имате предварително изградено мнение.
Пряката връзка между повишените нива на ИПРФ-1 и раковите образувания са доказани многократно, най-вече при такива на простата и рак на гърдите при жените. Това е и причината много хора да смятат, че ХР води до рак (тъй като повишава нивата на ИПРФ-1). Това твърдение обаче е погрешно. Едно основно научно правило е, че връзката не обяснява нищо за причината и ефекта. Най-вероятно някой форми на ИПРФ-1 са канцерогенни, но други не са. Ако ИПФР-1 може да се свърже с определен брой туморни клетки, значи ли това, че те винаги са образувани под влиянието на ХР? Няма конкретен отговор, но много факти трябва да бъдат взети под внимание. Известно е, че туморните образувания отделят ИПРФ-1 и в някои случаи завишението му нива може да са в следствие на туморните клетки, а не обратното. Туморните клетки са бързо растящи тъкани, които изискват обилни количества на растежния фактор като ИПФР-1. Освен това, повишените нива на ИПФР-1 могат да забързат развитието на вече налични ракови клетки. Ако, да кажем, сте на 30 години и в простатата ви има ракови клетки, които растат с бавен темп, то те няма да бъдат забелязани, докато не навършите поне 50 годишна възраст. Ако обаче направите цикъл с хормон на растежа, за 6 месеца, след което посетите лекар за профилактичен преглед, веднага ще бъде отчетено, че нивото на специфичните за простатата агенти е по-високо от нормалното, тоест раковият процес се е ускорил. Щом преустановите цикъла, раковите клетки също забавят растежа си.
Интересен аспект на връзката ХР-ИПФР1-рак е въздействието върху нея на специфичен протеин, който се съдържа в ИПФР-1 и ще го наречем ИПФРОП за по-лесно. Основната част на ИПРФ-1 се обвързва с него и с още един протеин. Синтезът и на двата протеин е пряко зависим от ХР. Когато ниваото на ИПФРОП се покачи, рискът от рак спада и обратно. От това можем да предположим, че останалият свободен ИПФР-1 е причина за раковите образования и тяхното размножаване. Културистите употребяващи такива спортно-фармакологични медикаменти е нужно да обърнат специално внимание на тъканите, обграждащи местата с възможно вредно действие на ИПФР-1. Хубавата страна на анаболно андрогенните стероиди е, че повишените нива на ИПФР-1 са успоредни с тези на ИПФРОП, което е един вид успокоение.
Един от най-точните начини за определяне на връзката на хормон на растежа и раковите образования е да бъде изследван прекият му ефект върху хора. А един от най-лесните за това начини е, да се изясни рискът от рак при хора, страдащи от акромегалия. Може би не сте чували това заболяване, но най-просто казано, при него, нивата на ХР са хронично завишени. Страдащите от него обикновено са много високи хора и имат проблеми от свръхпроизводство на ХР: диабет, сърдечно-съдови заболявания, артрити и т.н. Тези хора са подложени на обстойни изследвания, а след обощаване на резултатите им, става ясно, че са много по-податливи на рак, спрямо останалата част от населението. Ако ХР е толкова силен раков стимулатор, то страдащите от акромегалия трябва да са много по-често заболелите от рак, нали така?
Тези изводи не винаги могат да бъдат приложени и върху хора, които са клинично здрави, но си инжектират ХР. Изследвания върху деца и възрастни, страдащи от понижени нива на ХР и инжектиращи си такъв, показват, че няма рискове от появата на рак. Всичко казано до тук значи, че ХР е безопасен. Лошото е, че дозите при клинично приложение и тези в бодибилдинга са коренно различни.
Както може би се досещате, няма проведени проучвания за влиянието на ХР при продължителен прием при хора, занимаващи се с културизъм, Но от всичко което знаем за ХР и приема му може да си направим някои изводи. Първо, хормонална терапия с ХР е сравнително безопасна, но ако ще надвишавате дозата, то по-добре да е за кратко. Ако пък имате рак, под каквато и да е форма, забравете за ХР. Той може и да не е причинител на туморни образования, но със сигурност забързва развитието им.
