Скъсване на гръден мускул не е нещо необичайно в културизма и силовите спортове, проблема идва, когато хората си мислят, че ще мине от само себе си и не обръщат внимание на травмата. Когато след време се погледнете в огледалото ще забележите необичайно деформиран гръден мускул и ще решите, че е време да се оперирате. Дали не е късно?

При скъсване, напрежението в мускула се губи и той започва да се събира към средата си. Ако изчакате повече от 4 седмици, сухожилието започва да се превръща в белегова тъкан, а хирургичното му залавяне става доста по-трудно. И колкото повече отлагате, толкова по-голям става проблема. Ако продължите да тренирате, като съобразите тренировките с травмата си, мускулът няма да атрофира. Но какво се случва, щом си остане деформиран? За да избегнете подобни травми, трябва да сте наясно с причините за тях, а това няма как да се случи без да сте запознати с анатомията на гръдните мускули.

Големият гръден мускул (pectroalis major) е разделен на две част, наречени глави. Горната част, която образува ключичната глава, дава началото си от ключичната и гръдната кост. Втората част, образуваща гръдната глава, започва от гръдната кост, обвивката на external obliques и ребрените хрущяли на първите 6 ребра. Самото скъсване на гръдния мускул бива три типа: в залавното място на рамото (раменната кост), в прехода от мускул в сухожилие и на самите мускулни влакна. Всички те могат да са както частични, така и пълни, и в двата случая с деформация. При частичното част от сухожилието пстава свързано с раменната кост. Лошото е, че по-голямата част от тези скъсвания са пълни – в рамките на няколко част мускулът се свива на топка към средата си, което е забележимо. Скъсването може да се случи и в границата, в която мускулът преминава в сухожилие или в самите мускулни влакна. Според специалистите, най-чести са скъсванията на сухожилието в залавните му части (авулсия) и близо 90% от тях са пълни. Общо прието е, че стероидите правят мускулите по-силни, но не и сухожилията, правейки ги податливи на травми. Последните могат да се случат и при хора, които никога не са употребявали анаболни стероиди.

При скъсване на гръден мускул, първи са изложени на риск мускулните влакна на долния гръден мускул – заради прекомерното натоварване, на което са изложени. Механизмът на на възникване е индиректен и най-често се появява в преходната точка на преминаване от ексцентрично към концентрично натоварване. В даден момент възниква изометрично съкращение – дължината на мускула не се променя, но натоварването напрежението се увеличават. В последните 30 градуса от раменната екстензия късите , разположени по-долу на мускулна негови влакна се удължават непропорционално. Точно в тази последна част от движението, те са поставени в механично неизгодно за тях положение, а допълнителната тежест на щангата ги разтяга прекомерно, а ако не са достатъчно силни, не са загрети добре или не са еластични се стига до травма. За това един от най-добрите съвети, за избягване на подобен тип травми е да загрявате добре и да изберете подходящият за вас стил на изпълнение, съобразен с анатомичните ви особености.

Първото нещо, което е добре да направите при съмнения за скъсване на гръден мускул е електромагнитен резонанс, чрез който лекарят да диагностицира дали разкъсването е пълно, частично или вътрешно. С ЕМП ще се определи дали е нужна и операция, тъй като ще се уточни качеството на самия мускул и степента на свиване на сухожилието. При хора с частично разкъсване, неспортуващи или по-възрастни най-често се препоръчва нехирургично възстановяване. При всички останали се препоръчва операция възможно най-бързо. Тогава шансът е 90% срещи 30% при нехирургично лечение. Тъй като такива травми предизвикват спад в силата, дори при закъсняла операция има шансове да си върнете до 94% от нея. Освен силата и обхвата на движение, операцията ще възвърне и естетичния външен вид на мускула. Това естествено зависи и от степента на травмата, колко по-свит е мускула, толкова по-сложна е операцията. Колкото повече отлагате операцията, толкова повече време ще отнеме, за да се възстановите от нея, заради „дърпането“ което ще се приложи за да бъде върнат мускула на мястото му. Изисква се поне 4-6 седмици обездвижване на крайника, след което може да се прибегне към помощта на кинезитерапевт за възвръщане обхвата на движение, използвайки пасивни движения. Чак след 12тата седмица, ако е възвърнат обхвата на движение, може да се премине към укрепващи упражнения. 6 месеца може да се завърнете към леки упражнения в залата.

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.