Трицепса е голяма мускулна група, разположена в задната част на ръката, започваща от горната част на лопатката и завършваща при лакътния израстък. Той се състои от три части (глави) – дълга, латерална (странична) и медиална. В горната си част, първата започва като широко сухожилие, захванато за лопатката; втората има начало при плоската повърхност на раменната кост, насочени надолу мускулни влакна. Третата също започва от плоската повърхност на раменната кост, като трите се събират заедно, образувайки мощно вретенообразно тяло, завършващо със сухожилие при лакътната кост. Главната функция на този мускул е разгъване на предмишницата и лакътя, а дългата глава има функцията и да прибира ръката към туловището. Това е и причината трицепса да е участник не само в спортната дейност, но и в ежедневието. Скъсванията на сухожилните тъкани на трицепса са сравнително рядка контузия и се срещат при мъже между 29 и 50 годишна възраст, но в културизма са една идея по-чести. Обикновено стават на залавната част при лакътя и включват отчупване на част от костта (авулсия) в различни размери. При такива случаи латералната радиография често открива люспици (частици от костта на олекранона). Пренебрегнати и нелекувани, те могат да имат фатален край за спортната ви кариера.
Най-честите причини за това са претоварване в ексцентрично натоварване, падане върху дланта на протегната ръка или при натоварване, каращо лакътя да се сгъне при при контрактирал мускул, опитващ се да разгъне лакътя. Възпаление при хроничен бурсит на олекранона, независимо дали се употребяват локални стероидни инжекции, отслабва структурно сухожилието и също крие рискове. Медикаменти, повишаващи риска от скъсване на сухожилието са кортикостероиди, анаболни медикаменти и ципрофлоксацин. Състояния като бъбречна недостатъчност, хиперпаратироизъм, ревматоиден артрит и диабет допълнително увеличават риска и при диагностициране трябва да бъдат отчетени. Рисковани упражнения са всички такива, имащи движение в лакътя, изпълнени без нужната загрявка, употребена прекомерна тежест, загуба на баланс при изпълнение или рязко движение.
Първичните симптоми на разкъсване са образуване на подутина при лакътя, водеща до болка при допир и разгъването му. Първоначалната диагноза е трудна за поставяне, тъй като липсва очевиден дефект, а болката е пречка за определяне на амплитудата на движение и силата. В такива случаи, може да се изчака болката и отока да отшумят и да се направи повторен преглед, но за целта ще са нужни 1-2 седмици. Скъсването може да бъде два типа – частично, без отделяне от костта и пълно. Първото е по-трудно за определяне и често бива сбъркано с тендинит, а точната диагноза може да отнеме месеци. Най-точно може да бъде определена с ядрено-магнитен резонанс или ултразвук, за това при съмнения, веднага посетете лекар. Ядрено-магнитния резонанс е най-точното средство за определяне степента на скъсване, до къде се е прибрало сухожилието и какво да бъде по-нататъшното лечение на травмата, при пълно разкъсване. Невъзможност за разгъване на лакътя с допълнителен товар е ясен знак за пълно отделяне на сухожилието и за възстановяването му е нужна оперативна намеса, чрез която да се закачи обратно за костта. Такава намеса може да се наложи и при частично разкъсване, като за целта се използва малка дупчица, през която се прави шев. Доста специалисти препоръчват операцията да бъде извършена до третата седмица. След нея се изисква пълно обездвижване, последвано от рехабилитация и възстановяване на пълния обхват на движения в рамките на няколко месеца, чрез пасивни разгъвания на ръката.
Ако травмата бъде пренебрегната силата и представянето на трицепса рязко биват засегнати, дори някои движения остават в миналото. При правилна диагноза и лечение могат да се възвърнат напълно обхвата на движение и силата на мускула до няколко месеца, както и амплитудата на движение (от 10 д о 136 градуса), възвръщане на изокинетичната сила (82%) и завръщане към пълноценни тренировки. Такива резултати могат да бъдат постигнати дори при повторно скъсване.
