Нуждата от все по-силно анаболни стероиди беше причината за появата на оксандролон, станозолол и други сходни медикаменти. Някои компании продължават изследванията си върху Тестостерон и свързаните с него продукти. Това е продиктувано от ниската им пазарна цена и доказаните с годините ползи. Въпреки това, много учени са на мнение, че тестостеронът в тях не се усвоява правилно.

Както добре знаете, Тестостерон е мъжки полов хормон, произвеждан от тестисите в мъжкото тяло. Нивата му често се променят и се наблюдават пикове и спадове в различните периоди от деня. При всеки тези нива са строго индивидуални, но при нормално развити и зрели мъже те са между 350 и 1000 ng/dl, като при някои разликата между най-високата и най-ниската концентрация в рамките на деня може да е двойна. Пика на производството му е рано сутрин, между 5 и 7 часа, а „дъното“ му е около 18ч. Оралните стероиди имат сходен вълнообразен модел, тъй като метаболизират и не подържат постоянно високи кръвни нива. За жалост, тъй като тестостерон трябва да бъде видоизменен, за да бъде приет орално, тези аанболни стероиди не са точно сходни химически и хормонално както собствено синтезираният мъжки полов хормон. Именно тази промяна натоварва черния дроб. Изключение прави андриолът – орален стероид със свръхдълъг 17-бета-естер, позволяващ на акртивната съставка (тестостерон) да бъде абсорбирана от лимфата, заобикаляйки черния дроб и навлизайки направо в кръвния поток. Той обаче няма същия анаболен ефект, сравнен с другите произхождащи от тестостерон медикаменти.

Масово, инжекционните стероиди използват 17-бета-естера за да „вкопчат“ хормона в мазнината, която бива инжектирана мускулно. Там стероидът се отделя от основата (в случая мазнината) и навлиза в кръвния поток и достига мускулите. За да има ефект и да се понасят добре, естерите са така създадени, че да подържат стабилни нива на тестостерон в кръвта с дни, дори седмици наред. Има и такива продукти, поддържащи нивата стабилни до 3 месеца, само с поставянето на една инжекция. По-голяма част от билдерите са на „ти“ с бързодействащите естери като енантат и ципионат. Въпреки, че са предвидени да бъдат поставяни веднъж на 2 седмици, те могат да бъдат инжектирани ежеседмично, дори през няколко дни. Негативът на енантат е, че пикът му се достига 2-3 дни след интра мускулно поставяне, а след 14-я ден нивата му спадат доста под нивото, при което е поставен, водейки до недостиг на тестостерон и ясно изразеният дефицит. Ундекоанатът избягва тези резки промени с по-бавно и равномерно отделяне в кръвта. Възможните странични ефекти от него са:

  • при поява на странични ефекти е нужно да минат седмици, докато отшумят
  • равномерното му отделяне не имитира вълнообразната схема на натурално отделяне

През 90-те години на 20-ти век са разработени нови форми на тестостерон, предлагани като гел, но тук няма да им обръщаме внимание. Само можем да споменем, че нямат универсално приложение и крият рискове. С казаното до тук искаме да намекнем, че ритмичното отделяне, за много учени, и бива да бъде запазено. А и малко са тези, които могат да понесат всекидневни инжекции. Има ли друг начин на приемане на Тестостерон, имитиращ натуралното му секретиране? Да, има и той е през носа. Името на препарата е насобол – спрей за нос, носещ 6-7 мг тестсоотерон, приложен през двете ноздри. Ефектът е бързо покачване на концентрацията, оставащо за до 6 часа, последван от постепенен спад, наподобяващ естествените хормонални процеси в организма. 2-4 впръсквания дневно са това, от което имате нужда. Ползите са, че имитирате естественото отделяне на хормона, а негативът (ако може да се нарвче такъв) е, че трябва да носите спрея със себе си.

Този метод е изпробван още през 90-те години. Първо, освен че бързо навлиза в кръвообращението, стероидът може и бързо да достигне мозъка. Този метод се използва от атлети, търсещи бързо покачване на агресивността, точно преди състезание. Ако сте склонни към проява на агресия, този спрей може да влоши ситуацията. Второ – според много учени, рязкото му покачване в мозъка може да има куп повече негативи, спрямо каквато и да е друга форма на употреба. Трето – усещането за „нещо“ в носа може да бъде неприятно. Все още не е ясно, дали директен контакт с трахеята може да доведе нмо полипи, хипертрофия на гладката тъкан, едема или ринити. И ако хванете настинка или носът ви тече, това пречи ли на усвояването на препарата?

 

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.