Бицепсите са една от най-желаните за развитие мускулни групи сред спортистите, но това често води до престаравания и неприятни резултати. Гледката след такива моменти не е никак приятна и почти винаги се налага операция. Но как възникват тези контузии?

Анатомично и двете глави – дълга (странична) и къса (медиална), са почти идентични. И двете дават своето начало от рамото, но от различни места, а сухожилията им се наричат проксимални (близо до горната част на ръката). Основното сухожилие е това на дългата глава, което има функцията да залава бицепса за горната част на раменното гнездо. Казано по друг начин, то пресича раменната става, което означава, че позицията ѝ оказва пряко влияние върху възможността на за контракция на бицепса, а предната му глава ѝ дава упора, подобно на ротаторните мускули. Сухожилието на късата глава се залавя за малка костна отпред на ключицата (може да я напипате с допир). Двете глави вървят успоредно по мишничната кост, като достигнат допирна точка, съставяйки общо сухожилие, наречено дистално (отдалечено или крайно), залавящо се за подвижната радиална кост на предмишницата. Когато мускулът се скъсява, това става от далечното дистално сухожилие, към началото (проксималното).

Травми на бицепса могат да се появят на мястото, на което дългата глава навлиза в раменната става, на връзката между сухожилието и връзката с мускула, в самия мускул, при заглавното място на сухожилието и т.н. Скъсване на проксималната глава представлява близо 90% от всички травми на бицепса и почти винаги е засегната дългата глава. Това най-често с наблюдава в заглавната част на костта.

Не е научно обосновано, но има твърдение, че травми на бицепса се наблюдават в по-силната от двете ръце. Често те са причинени от продължителни и нелекувани тендинити (възпаления и разрушение на сухожилието), дегенерация на сухожилието, от „незначителни“ травми или скъсвания в ротаторния маншон (облият край на раменната кост се изнася свободно напред и нагоре, притиска бицепсовото сухожилие, то бива отслабено и се къса). Това може да се случи и при упражнения в подхват – когато радиалната кост е в пронация, както и при сгъване с надхват – дисталното сухожилие се трие в медиалната кост. Тъй като е сравнително тънко, пресича раменната става до залавното си място и е не особено силно, проксималното сухожилие на дългата глава на бицепса е податливо на всякакъв вид контузии. Най-често травми от такъв характер се срещат при хора над 40 годишна възраст, при хора с вече налице травми в рамото и при такива с работа свързана с движения над главата. При такава травма се губи голяма част от силата в ръката, а тъй като бицепса е отговорен за супинацията на ръката, завъртането на дланта нагоре става затруднено. Тъй като сухожилието не държи мускула вече изпънат, мускула се „събира“ в горната част на ръката. Симптомите са внезапна и рязка болка (може да чуете щракване или късане) близо до рамото (или само болка при частично скъсване), подутина в горната част на ръката и вдлъбнатина близо до лакътя, последван от кръвоизлив. Скъсвания на дисталното сухожилие при лакътя се срещат рядко и обикновено се появяват при натоварване при флексия на лакътя. При такава травма силата на хвата рязко спада и се наблюдава невъзможност за повдигане и супинация на дланта.

Скъсване на сухожилието на късата глава е много рядко, а за него е характерна вдлъбнатина и подуване не средната 1/3 от мускула.

Най-сигурният начин за диагностициране на състоянието и определяне на частично или пълно скъсване не електромагнитният резонанс. При прегледа лекарят проверя за наличие на травми и на ротаторната група. Ако не се оперира се губи зивестна част от силата на мускула, флексията и супинацията на предмишичната кост.

При травма на проксималното сухожилие обикновено се прилага консервативно лечение – лед, нестеродини противовъзпалителни средства и ограничаване на активността са достатъчни. Пълно скъсване на дисталното сухожилие изисква оперативна намеса, докато пълно скъсване на проксималното сухожилие такава е нужна подари козметични причини, силата спада с около 10%. За да е успешна операцията трябва да бъде приложена веднага. Колкото по-дълго се забавя оперативна намеса, толкова по-трудно става обратното залавяне на сухожилието за костта. 2 седмици след операцията може да се започне с физиотерапия и раздвижване, а 4-6 седмици след това и физическо натоварване. Може да ви стори налудничаво, но при частично разкъсано сухожилие, възстановяването е още по-трудно. Препоръчително е да започнете с леки, изометрични упражнения, натоварващи мускула, а не сухожилието.

Такава травма не е фатална и дори голяма част от професионалните спортисти са страдали от нея. Защо да стигате до това състояние? За да я избегнете не използвайте умерени тежести, лекувайте тендиниттие на време и винаги загрявайте – това е най-сигурният начин за избягване не само на тази, но и на всички други травми.

 

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.