Когато заговорим за травми в ставите при културистите, най-често става дума за такива в коленете, лактите и раменете. Без никакво съмнение тези части от тялото са доста уязвими на травмиране, но това не значи, че другите такива за застраховани. Глезенната става (която е с едно от най-сложните устройства в човешкото тяло) не участва само в аеробиката, а в почти всяко движение на тялото. За нея обаче се мисли едва, когато е късно.

Ако погледнем практично на нещата, тази става е една от най-често травмираните в човешкото тяло. Освен във всеки аспект от ежедневието (ходене, клякане, бягане, ставане и др.), тя участва и във всеки спорт. Всъщност, глезенната става е комплекс от две други, по-малки стави – долна и горна скочна става. Горната (atr. tabocruralis) е образувана от двете кости на подбедрицата и скочната кост. Ставнаат ѝ капсула е сравнително слаба, прикрепва се за ръбовете на ставните повърхности и е укрепена от двете си страна от ставните връзки на глезена и съседните ходилни кости. Флексията (сгъването) и екстензията (разгъването) на ходилото се извършват именно от тази става. Когато повдигате ходилото се нарича дорсиална флексия, а когато тя е надолу – плантарна.

Долната скочна става (atr. talocalcaneonavicularis)  е съединение от скочната, петната и ландиевата кост.  Тя се състои от предна и задна камера, които са анатомично разделени от ходилото, но са функционално свързани в едно цяло. Ставната капсула на задната ѝ част е тънка и изгражда изолирана ставна кухина. Самата капсула е усилена от няколко здрави ставни връзки, една от които е в ходилното пространство, а останалите около ставата. Ставната връзка улеснява движението между двете кости, докато ги придърпва една към друга. Ставната капсула на предната камера е тънка, прикрепена близо до ръбовете ба ставите повърхности и бива подсилена от някои връзки на горната скочна става и задна камера, а също и със собствени връзки. Формите на ставните повърхности диктуват една степен на движение на задната камера, а на предната – 3 степени. Тъй като те са обединени, а предната е водеща в движението, задната губи способността си да извършва останалите две движения. При долната скочна става са възможни пронация (завъртане навътре) и супинация (завъртане навън) на ходило, образувайки полуподвижни стави между някои от костите в нея. Тези полу-подвижни стави има хлъзгащи движения, спомагащи супинацията и пронацията.

Травмите на глезенната става се получават при ходене, бягане, скачане и други. Те се категоризират на:

Контузия 

Това се предизвиква от директен удар върху ставата и може да бъде както лека, така и тежка. Основно от нея страдат спортисти практикуващи контактни спортове. Характерни симптоми са оток, възпалена подкожна тъкан, по-рядко мускулни влакна, сухожилия и ставна капсула. При п-тежките случаи може да се образува вътрешноставен кръвоизлив и кръвонасядане.

Дистрозия или навяхване

Това е една от най-често срещаните спортни травми. Тя се получава при надвишаване на нормалната физиологична ос на движение и се наблюдава разместване на ставните повърхности. Уврежданията засягат подкожните тъкани, хрущялите и кръвоносните съдове. Тя бива 3 степени – първа (лека), втора – с частично разкъсани връзки и мускулни влакна, и трета – с напълно разкъсани сухожилия, мускулни влакна и дори ставна капсула.

Луксация (изкълчване)

За разлика от навяхването, тук разместването на ставните повърхности е перманентно. Болката е силна, отока е очевиден, ставата се деформира, а движението се ограничава.

При вътрешно ставно счупване може да се получат парченца (отломки) в самата става и това да направи движението невъзможно.

Освен от травми, глезенната става може да бъде увредена и от заболявания, най-често неврологични – мозъчен инсулт (заради затруднения в походката и мускулната контракция, тя бива пряко засегната), парализа и парези, дискова херния и дископатия (заради проблемите в лумбалната част от гръбнака и нарушената инервация на мускулите, обграждащи ставата), възпалителни ставни заболявания – артити, дегенеративни заболявания (артроза) и други. При тях се получават отоци, дегенеративни промени в ставната капсула и връзките ѝ, невъзможност за стъпване и т.н. Тук лечението е специфично, в зависимост от увредата.

Лечението на травми на глезенната става е комплексно – в началото с обездвижване и почивка (шиа, гипс и др.), последвания от рехабилитация (кинезитерапия, физиотерапия и др.).

За да

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.