Черният дроб е основната метаболитна тъкан. Неговата задача е да подържа нивата на хранителни вещества в кръвта, за да се извършват правилните мозъчни, мускулни, физиологични и всички други процеси в организма. В тази връзка анатомичната му структура е уникална – всички хранителни вещества, навлезли в кръвта, с изключение на мазнините, преминават първо през него.
Най-използваното гориво на тялото е глюкозата. Една от главните дейности на черния дроб е поддържането на стабилни нива на кръвна захар (глюкоза) в кръвта и ролята му като буфер. Тази дейност се влияе от различни, циркулиращи в кръвта хормони (глюкогон, адреналин, норадреналин, инсулин) и от концентрацията на глюкозата в кръвта. Например след хранене богато на въглехидрати, когато глюкозата се повишава до 6mM (милимола/литър), черният дроб я поема, добавя към нея молекула фосфорна киселина и се получава глюкоза-6-фосфат. Черният дроб може да превърне и другите хранителни монозахариди (фруктоза, маноза и галактоза) в глюкоза-6-фосфат. От това съединение се образува гликогенът, както в черния дроб, така и в мускулната тъкан. Докато спим или гладуваме дълго време, нивото на кръвна захар спада до 4mM/л. При тези нива, мозъкът, сърцето и други перфиерни тъкани започват да страдат. За това черният дроб започва с разграждането на собственият гликоген до глюкоза-6-фосфат и го отделя в кръвни поток, задоволявайки нуждите на тъканите.
Глюкоза-6-фосфат е поставен на „кръстопът“ на въглехидратната обмяна, тъй като, в зависимост от нуждите на тялото, черният дроб може да му отреди различна „съдба“:
- когато нуждите са ниски, от него се образува гликоген
- когато тези нужди са високи, от гликогена се образува глюкоза-6-фосфат, от който се образува глюкоза и бива доставен, чрез кръвния поток, до нуждаещите се тъкани
- образуването на гликоген се ограничава до 3% от чернодробната маса, докато мастните депа са с неограничен капацитет
Следователно, след задоволяване на енергийните нужди на тялото, излишният глюкоза-6-фосфат ще се запъти към мастните депа, където ще бъде съхранен. Това става след като глюкоза-6-фосфат се разгради до ацетил-коензим А-метаболитен предшественик на мазнините и т.н.
От казаното до тук разбрахте как излишните въглехидрати се превръщат в подкожни мазнини и колко е важно те да бъдат добре балансирани с останалите хранителни съставки. Мазнините също имат различна съдба в черния дроб, в зависимост от нуждите на организма:
- когато те са големи и запасите от гликоген са почти изхабени, мазнините се превръщат в аетил-коензим А, а от него се образуват кетонни тел, имащи ролята на алтернативно на гликогена гориво за клетките. Черният дроб произвежда тези тела в големи количества, само когато гликогенът бъде изчерпан, а тялото се нуждае от източник на енергия. Организмът е в такова състояние, когато дълго време сме подложени на глад или клетките не могат да усвоят циркулиращата в кръвта глюкоза – състояние наречено захарен диабет. При контакт с въздуха, кетонните тела се разпадат до ацетон и въглероден двуокис – за това потта и дъха на страдащите от захарен диабет миришат на ацетон
- когато енергийните нужди на тялото са ниски, гликоген бива складиран като мастни клетки
Стана ясно, че от глюкоза (глюкоза-6-фосфат) тялото може да образува ацетил-коензим А, от който образува мазнина тъкан, но не може да направи обратен процес, а сам тяхната алтернатива – кетонни тела.
Освен от гликогена, черният дроб може да образува глюкоза и от аминокиселините. Следователно, по време на гладуване, преди да премине към разграждането на мазнините до кетони, организмът ще използва мускулната тъкан, за да си набави нужните аминокиселини, от които може да образува глюкоза – желаното гориво. Разграждането на мускулна тъкан, за щастие, продължава само 5-6 дни, тъй като, образно казано, метаболизмът на животните и на първобитните хора, се съобразява с това, че за да хване плячката, тялото ще има нужда от мускулна маса. След тези 5-6 дни, след като е изхабило гликогенните запаси и е престанало да разгражда мускулна тъкан за да си набави енергията, тялото започва да образува кетони като разгражда мастните депа. Съвременният човек притежава същите метаболитни особености. За това при преминаване към нисковъглехидратен режим на хранене през първите няколко дни се изгарят предимно мускули, а вие се чувствате слаби, със значително по-слаби резултати. Разграждането на аминокиселините започва с премахване на амонячната група от тяхната структура. Тъй като амонякът е изключително токсичен, черният дроб образува урея от него, която бива изхвърлена чрез бъбреците, с урината. Има и друго положение – по неразбираеми причини, някои хора се тъпчат с протеин и аминокиселини, мислейки си, че колкото повече от тези вещества приемат, толкова повече мускулите им ще пораснат. При тях наистина ще има достатъчно количество аминокиселини, нужни на мускулите да повишат размерите, но за да се случи това, натоварването трябва да съответства на този прием на градивни елементи. В такъв случай мускулите ще растат, не защото се тъпчат с храна, а защото ги натоварват адекватно. Всички излишни аминокиселини ще бъдат разградени до глюкоза, от която те така се лишават. Тоест, те заблуждават себе си, но не и черния дроб. За съжаление, както казахме, разграждането на аминокиселините започва с отделяне на амоняка от тяхната структура, който е силно токсичен. Като амоняка е във висока концентрация има опасност от увреждане на мозъка и черния дроб. Образуваната от амоняка урея пък натоварва прекомерно бъбреците, чиято функция е да изхвърлят урината. В някои случаи, когато тези тежки диети биват прилагани от хора с чернодробни или бъбречни проблеми, може да се стигне до необратими за тялото последици.
Всички тези енергетични замени се ръководят от черния дроб. Вече, след като знаете, че е основната метаболитна тъкан в тялото, се заемете с това да го пазите от претоварване с хранителни вещества, при разграждането на които се отделят токсични за тялото отпадъци. Много по-лесно е да се храните оптимално, рационално и с добре балансирани диети с нужните ви протеин, въглехидрати и мазнини.
