Едно проучване сочи, че независимо дали използване ниско мазнинна или ниско въглехидратна диета, ние можем да сваляме килограми.

Водещият изследовател Кристофър Гарднър от изследователския център за превенция в Станфорд изучава група от 609 човека на възраст между 18 и 50 години. Всеки от тях има индекс на телесна маса между 28 и 40, което означава, че е с наднормено тегло.

Всички участници са поставени на 12 месечни режими, като са разделени на две групи. Едните приемат нисък процент мазнини (HLF), а другите нисък процент въглехидрати (HLC). Разбивката на макронутриентите за диетата при HLF е била 48% въглехидрати, 29% мазнини и 21% протеини, а разбивката за диетата при HLC е 30% въглехидрати, 45% мазнини и 23% протеини.

Като фундамент е използван метода за намаляване на захарта и преработените храни, и наблягането на цели, непреработени плодове и зеленчуци.

След година на тази диета, участниците в групата с ниски въглехидрати средно губят малко над 6 килограма, а тези в групата с ниско съдържание на мазнини губят около 5 килограма. (Това може да не изглежда много, но размерът на порциите не е бил ограничен и групите не са били задължени да правят никакви допълнителни упражнения).

Диаграма с плътността на някои храни

 

Данните са взети от диаграмата за плътност на храните от диетолога от Харвард – Мат Ла Лонде.

За разлика от други подобни графики, Ла Лонде взима хранителните вещества за порция и ги разделя на тяхното тегло за порция, за да може храната да бъде с равна основа, когато се сравняват хранителните вещества и тяхното тегло.

 

Това е оригиналният списък:

 

Категория храна Стойност на хранителна плътност
Билки и подправки 17
Ядки и семена 17
Какао 10
Риба и моркси дарове 1
Свинско месо 0,7
Говеждо месо 0,3
Яйца и млечни продукти -0,6
Зеленчуци (сурови) -0,7
Агнешко, телешко месо -1,2
Зеленчуци (варени, консервирани) -4,8
Растителни мазнини и масла -5,4
Плодове -5,6
Рафинирани и преработени масла -6,4
Преработен плод -8,1

Минусовите стойности не са повод за притеснение. Те сочат, че тези храни не съдържат някои вещества, но са с високо съдържание на други важни микронутриенти. Нека споменем, че прекалено малко храни съдържат всичко необходимо.

Можете да включите в менюто си следните богатите на полифенол и каротеноиди храни, изброени по-долу:

 

Зеленчуци: Артишок, картофи, ревен, жълт лук, червено зеле, чери домати, праз, броколи, целина.

 

Плодове: ябълки, кайсии, сливи, круши, грозде, череши (колкото по-тъмен е плодът, толкова по-високо е съдържанието на полифенол).

 

Цели зърна: Елда, ръж, овес, ечемик, царевица, пшеница, ориз.

 

Ядки, семена, бобови растения: черен боб, бял боб, бадеми, орехи, ленено семе, кестени, лешници.

 

Мазнини: зехтин, сусамово масло, тъмно шоколад.

 

Напитки: Кафе, чай, червено вино, какао.

 

Подправки: розмарин, соев сос, мента, анасон, целина, шафран, мента, мащерка, босилек, къри на прах, джинджифил, кимион, канела, чесън.

Какво можете а правите с тази информация

Ако се научите да подбирате правилно храните, които слагате пред себе си, съвсем скоро ще се откажете от смятането на калории.

Така ще консумирате храна, само когато изпитвате глад, но ще си набавяте всичко нужно, за нормална функция на вашето тяло. Ще подобрите начина си на живот и ще се чувствате добре.

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.